и Пирот” [8]. По-късно е възстановен и продължава
работата си до 1893 г. През 1892 г. написва учебника
„Геодезия и военна топография”, който е издаден в
Софийската книгопечатница „Вълков” през 1893 г. [7].
От 1893 г. до 1895 г. е началник на Учебноинформационното бюро при Щаба на войската и
втори редактор на военните издания. От 1895 до
1896 г. е началник на Топографическото отделение
към Генералния щаб на Министерството на войната,
преименувано през 1898 г. на Статистико-топографско
отделение при Министерството на войната.На 01.01.1895
г. е произведен в чин майор. През периода 1896-1898 г.
е командир на 6-ти пехотен търновски полк.
2.3. Хесапчиев – действителен член на БАН,
професор във Военното училище и
висш дипломат в Сърбия и Румъния.
През 1898 г. е избран за действителен член на БКД
(БАН). Той е бил професор по тактика, военна история,
геодезия и военна топография във Военното училище
в София. Говорил е свободно турски, гръцки, руски,
френски, сръбски, румънски и е ползвал немски и
английски.
Христофор Хесапчиев, 41-годишен, съчетава
военната си кариера с дипломатическата, тъй като през
периода 1899-1904 г. е военно аташе в Белград, Сърбия.
На 14.02.1900 г. е произведен в чин подполковник. На
14.02.1904 г. е повишен в чин полковник. През периода
1904-1905 г. е български дипломатически агент в
Белград [12, 13].
През 1904 г. е пълномощен пратеник на България
на Първата конференция за мир в Хага, състояла се
в двореца на кралица Вилхелмина Нидерландска. На
тази конференция за първи път са формулирани някои
от конвенциите, които са действащи и днес, свързани с
войната, неутралитета, принципите за арбитраж и др.
От 07.10.1905 г., когато връчва акредитивните си
документи, до 19.07.1909 г. е дипломатически агент
на България в Букурещ, а след нова акредитация е
пълномощен министър на България в Букурещ до
07.01.1911 г. На 11.10.1910 г. е произведен в първия си
генералски чин – генерал-майор.
2.4. Хесапчиев – участник в Балканската
война и в Първата световна война,
историограф и публицист
През Балканската война (1912-1913 г.) ген.
Христофор Хесапчиев е представител на Българската
войска при Гръцката главна квартира.
През Първата световна война, от 1915 г. до 1918 г., е
генерал за поръчки.
След 1918 г. се посвещава на научна и публицистична
дейност. Автор е на сериозни трудове и учебници по
тактика, по геодезия и по военна топография.
След 1929 г. до края на живота си през 1938 г.,
Хесапчиев работи върху мемоарите си. Мемоарите
му обхващат период от 15 години – от 1899 г. до 1914
г. Те са наситени със значими събития от историята
на Югоизточна Европа. Неговият ръкопис, озаглавен
„Дипломатическо-военни спомени (1899-1914 г.)”, се
пази в Научния архив на БАН и е публикуван едва през
1993 г. със заглавието: „Служба на България в чужбина.
Военнополитически спомени (1890-1914)” [6, 9].
Генерал-майор Христофор Хесапчиев умира на
15.05.1938 г. в София. Погребан е в Централните
софийски гробища.
ГКЗ 1-2’ 2012
През 2003 г. в Румъния е публикувана книгата
„Спомени на един български дипломат в Румъния”
(Amintirile unui diplomat bulgar in Romania) [11]. Тази
книга представлява превод на румънски език на част
от мемоарите на Хесапчиев, обхващащи периода 19051910 г.
Наградите, които е получил Христофор Хесапчиев
за своите военни, историографски, публицистични и
научни заслуги, са описани в [12, 13]:
• Орден „За храброст” IV степен, 1-ви клас;
• Орден „Св. Александър” IV степен с мечове по
средата;
• Орден „За военна заслуга” II степен на обикновена
лента;
• Медал „За наука и изкуст ,