състав (25-35% физична глина), средна текстурна
диференциация (текстурен коефициент 1.6-2.0), ниско
съдържание на органично вещество (1.0-2.0% хумус) и
от силно до средно кисела реакция (рН в Н2О 5.0-6.0).
Срещат се и глеевидни варианти, които за разлика
от току що разгледаните притежават по-маломощен
хумусно-елувиален хоризонт (около 25 cm) и профил
(около 80 cm), по-лек механичен състав (20-30 %
физична глина) и по-голяма текстурна диференциация
(текстурен коефициент над 2).
Значително по-малко е участието на силно
излужените до слабо оподзолените канелени горски
почви. За разлика от псевдоподзолистите, те са послабо диференцирани по механичен състав. Също
сравнително малка е площта на смолниците. По
свойства те са твърде сходни с аналозите си в съседния
район (ІV9 - Чирпанско-Ямболски район).
Известна част от ливадните почви на Маришките
тераси са засолени. Отличават се с повишено
съдържание на соли и в зависимост от количеството
им са слабо-средно-силно засолени. Наблюдават се
и солончаци и солонци, при които почвеният профил
е диференциран, хумусът е намален (1.0-1.5%), а
реакцията е алкална (рН 8.0-8.5).
На по-високите и наклонени терени са формирани
и малки площи от плитки канелени горски и неразвити
почви, които по свойства са сходни с аналозите си от
другите райони (ІV5,6,7).
Районът попада в Западната част на климатичния
район на Средна България. Той е със сравнително мека
зима и горещо лято. Средната годишна температура
е 12ºC, като за месец януари тя е 1.7ºС, а за месец
юли е 22.5ºС. Вегетационният период е с много добра
топлоосигуреност - температурна сума около 4250ºC,
осигуряваща развитие на култури като ориз, фъстъци
и др. Районът има твърде ниска влагоосигуреност.
Годишно тук падат 550-570 mm валежи, като
изпаряемостта е значителна. Дефицитът в баланса на
атмосферното овлажнение за вегетационния период е
около 400 mm, което показва голямата необходимост от
напояване.
Общите продуктивни възможности на земите в този
агроекологичен район се характеризират със среден
(агрономически) бонитетен бал 68, което ги причислява
към бонитетната група „добри земи” – таблица 1.
По пригодност за отглеждане на основните
селскостопански култури те могат да се степенуват по
следния начин: най-подходящи са за ябълки, пшеница,
люцерна, лозя, пасища и ливади и царевица, с бонитет в
интервал от 78 до 63 бала, причисляващ ги към групата
„добри земи”. По-слабо пригодни са за захарно цвекло,
ориенталски тютюн, соя и слънчоглед (съответно с
бонитет от 56 до 49 бала, т.е. в групата „средни земи”).
Най-ниски са продуктивните възможности на земите в
района за картофи (17 бала – „непригодни земи”).
28
Табл. 1. Бонитет по култури за района.
Култура
Пригодност
(0-100)
Пшеница
73
Царевица
63
Соя
56
Слънчоглед
49
Кръмно цвекло
56
Ориенталски тютюн
56
Картофи
17
Люцерна
69
Пасища и ливади
66
Ябълки
78
Лозя
69
3. Използвани методи
3.1. Директен метод
Пробовземанията са извършени със сонда за
почвени проби по линия, започваща от землището
на Панагюрски колонии на север до землището на
Брацигово и яз. Батак на юг.
3.2. Лабораторни анализи
За да се определи механичният състав на дадена
почва е необходимо да се следва методиката, описана
в [5]. Разделянето (диспергирането) на почвените
частици може да се постигне по следните методи:
3.3. Физични (механични) методи
• накисване на почвата с дестилирана вода и
разтриване в хаван с пестник с гумен накрайник;
• накисване на почвата в дестилирана