Трябва да се признае, че при избора на знаците в
Наредба №8 безспорно има много добри решения и
точни попадения при изобразяване на отделни видове
обекти. За обозначаване на площни обекти, например,
се използват чудесно конструирани знаци, даващи
много големи възможности за обозначаване.
3. ОПОРНИ ПЛАНОВЕ ЗА УСТРОЙСТВЕНИТЕ
ПЛАНОВЕ И СХЕМИ
Устройствените планове и схеми се разработват на
основата на опорни планове, създадени по налични
топографски и кадастрални карти или карти на
възстановената собственост (КВС). В Наредба №8 не
са указани почти никакви изисквания към изработването
на опорните планове. Това отваря широко поле за
интерпретации на проектантите от практиката, не всички
от които са удачни. Поради това е редно нормативно да
се определи съдържанието и оформянето на опорните
планове – върху лоша основа не може да се направи
добър план или схема.
Сериозен проблем е голямото натоварване на
опорните планове. За създаването им към данните
от топографските и кадастрални карти се добавят
елементите, описани в чл. 115 на ЗУТ, например:
„за подземните сгради, за подземните мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, за
защитените природни обекти, за обектите на културноисторическото наследство, както и други специфични
данни за териториите” (ал. 4). Към така попълнените
картографски произведения се добавя съдържанието
на устройствените планове и схеми, описано в Наредба
№8. Топографските планове са достатъчно натоварени
със съдържание, а допълнителното им натоварване
е предпоставка за намаляване на тяхната читаемост:
новите данни ще припокриват съдържанието на опорния
план и то няма да може да бъде възприето.
Ето защо графичното натоварване на опорния
план трябва да бъде значително по-малко от това на
съответните топографски планове и карти. Как да се
постигне това не е предмет на наредбата. В т. 14.4.
на Приложение №1 към чл. 68 се дават указания за
създаване на опорните планове, но те са съвсем
неприложими: „Генерализацията на контури, трасета
и местоположения на обекти се извършва по общите
картографски правила, валидни за съответния мащаб”.
Сигурно е, че авторите на Наредба №8 не могат да
посочат какви са тези общи картографски правила, нито
къде могат да се намерят, защото такива просто няма.
При изработване на топографски карти от източници в поедър мащаб има установени правила за генерализация.
Но те не са приложими в конкретния случай, защото
опорният план се изработва в мащаба на топографската
или кадастрална карта. Генерализацията се налага, за
да се намали графичното натоварване на оригинала,
така че да може да се нанася върху него съдържанието
на устройствения план.
По-нататък в същата точка на Наредба №8 се указва,
че „степента на точност” трябва да „съответства
на геодезическата точност за съответния мащаб на
картната основа, върху която се изработва планът”.
Няма да коментираме недоразумението „степен на
точност”. П /