Второ, защото нашите карти са достъпни за
офицерите на повечето ни съседни държави: Турция,
Гърция и Румъния, за които дори изработваме
специални версии с надписи с латински и гръцки букви.
Трето, защото всеки, който се интересува, би могъл с
туристически GPS и камера да събере необходимата му
информация за визираните обекти. Да не говорим, че за
няколкостотин долара може да си поръча високоточни
геореферирани космически снимки на интересуващия
го район.
Фиг. 1. Резолюцията на снимките в GoogleEarth
позволява да се наблюдават не само сгради и
съоръжения, но и отделни хора и автомобили
В такъв случай се налага въпросът: от кого пазим
информацията за местоположението на обектите,
свързани с отбраната и сигурността на страната?
Офицерите от чуждите армии и евентуалните
терористи могат лесно да се снабдят с необходимата
им информация. Остават българските инженери, които
не могат да използват СТК, заради изобразените на тях
секретни данни и са задължени да премахват част от
информацията на ЕТК.
2.2. Липса на функционални възможности
Независимо че се изработват чрез компютърни
технологии, днешните топографски карти всъщност
са аналог на старите хартиени карти. Те не използват
възможностите на съвременните технологии за:
Навигация (рутиране, GPS привързване и т.н.);
GIS анализи и бази данни;
3D моделиране на повърхнини.
Реализацията на тези възможности поставя
специфични изисквания при набиране и геокодиране на
данните. Данните се набират, а картите се редактират
и по картни листа. Това не позволява създаване на
единен модел на цялата страна.
Фиг. 3 Оформяне на стръмен бряг
2.3. Остарели знакови системи
Знаковите системи на топографските карти не са
променяни няколко десетилетия. За това време са
настъпили огромни промени както в топографските
обекти, така и в технологиите за изработване и
използване на картите. Като пример могат да се
посочат знаците, които не са пригодни за компютърно
изобразяване (фиг. 3), както и знаци за изчезнали вече
обекти.
Фиг. 2. Oгрешена карта (вляво), на която липсва военно летище, ясно видимо в GoogleEarth
Наистина за българските инженери е предвидена
така наречената стопанска карта, която обаче е
умишлено огрешена, без координати и със заличени
обекти (фиг. 2) до такава степен, че не е възможно да
се работи по нея. Поради това, инженерите си изтеглят
от интернет публикуваните там карти на територията
на страната и работят с тях. От това всъщност губят и
самите създатели на средно мащабните карти.
40
В същото време липсват знаци за новопоявили
се видове обекти, например, за голф игрище, за
ветрогенератор и други.
2.4. Несъвместимост на картите в
различните мащаби
Топографските карти са разделени на четири
групи, според мащаба си: ТП, ЕТК, СТК и ДТК. Само
последните две са синхронизирани помежду си, тъй
като се изработват от Военногеографския институт.
ГКЗ 5-6’ 2012