законодателната база. Тъй като цялата информация,
свързана с рисковите обстоятелства е географски
обвързана, е необходимо тези специалисти да имат и
възможността да възприемат, апроксимират и прилагат
тази информация пространствено. Практиката налага
кадрите, занимаващи се с управлението на риска, да
са свързващото звено (извършващо двупосочната
координация на информацията) между оператори,
инженери, проектанти (т.е. тесните специалисти, заети
с това да създават) и ръководството, инвеститорите,
акционерите (т.е. тези, които създават възможността да
се създава)
В практиката, отразявайки разнообрзните условия
и фактори на средата, в която се проявява и развива
рискът, се налага използването на различни методи
за оценка и степенуване на риска, както и различни
системи за съпоставка на риска. Както лесно можем
да се досетим, приемлив риск в един случай, може
да се окаже неприемлив в друг.
За да може направената оценка да оправдае целите
си, важно условие е - преди да се премине към оценката
на риска да се избере подходящ метод за това и да
се подберат референтните критерии за сравнение
Фиг.1. Място на управлението на риска в принципната схема на организация
4. Управление на риска
Управлението на риска се дефинира като
комплексен процес на целенасочено дефиниране,
определяне (специфициране), оценяване и моделиране
на риска с цел минимизирането му. За реализирането
на този процес се извършват три взаимосвързани
последователни логически комплекса (етапа) от
операции, както следва:
4.1. Анализ на риска
Чрез анализа на риска се определя вероятността
за нанасяне на вреда върху ценности (сгради, машини,
процеси и т.н.) при реализиране на заплаха. Извършва
се на базата на конкретни данни (статистически,
технически, физически), чрез които се идентифицират
ценностите, заплахите и уязвимите места. Определят се
и се категоризират по значимост рисковете, а след това се
категоризира и влиянието на всеки от вече дефинираните
рискове поотделно. Изчислява се вероятността от
настъпване на определен риск и финансовият ефект
от проявата му. Краен резултат от етапа са изходните
данни за направа на матрицата за оценка на риска.
4.2. Оценка на риска
На базата на анализа и дефинираните ценности,
заплахи и уязвимостта, рискът трябва да се оцени,
т.е. да придобие конкретно измерение, което да
бъде съпоставено с приети референтни стойности.
Това се извършва чрез построяването на „Матрица
за оценка на риска”. В англоезичната литература
оценката на риска се изразява с уравнението:
Risk = Probability x Impact
Риск = Вероятност x Последствия
ГКЗ 5-6’ 2012
на нивата на риска. Всичко това може да обобщим, като
„определяне степента на детайлизация” на оценката.
Основен критерий за определяне степента
на детайлизация на оценката е стойността на
ценностите (сгради, машини, процеси и т.н.), както
и от критичното ниво, до достигането на което
същността/функционалността
на
ценностите
(сгради, машини, процеси) няма да се наруши.
В случаите, когато е необх