Шестата глава е със заглавие „Астрономията
през ХІХ век”. Състои се от 7 части:
• новите възможности;
• на границата между два века;
• откриване на планетата Нептун;
• началото на астрономическата фотография;
• първите фотометрични наблюдения;
• първите спектрални наблюдения;
• лъчеви (радиални) скорости.
Новите възможности се отварят, моля забележете,
със съдействието на Наполеон Бонапарт. Като
артилерист той изучава теорията на балистиката и има
афинитет към астрономията и природните науки. Бил е
и близък приятел на Лаплас, който го предлага за член
на Парижката академия на науките. Периодът на ХІХ век
има особено значение за развитието на астрономията,
за да се потвърдят или отхвърлят новооткритите
природни закони: законът за гравитацията, законите
за движението на небесните тела, основните закони
за разпространението на светлината и др. Чрез
откриването на планетата Нептун се потвърждава
валидността на закона на Нютон далеч в периферията
на Слънчевата система, а откритието на двойните
звездни системи разширява дейността на закона извън
Слънчевата система. Въвеждането на фотографията
и фотометрията, като наблюдателни методи на
движението и строежа на небесните тела, разширява
значително възможностите на астрономията. През ХІХ
в. се случват още две събития, които разширяват още
повече възможностите на астрономията:
• приложението на спектралните наблюдения за
анализиране природата на небесните тела;
• наблюдения на радиалната скорост, чиято точност
не зависи от разстоянието до наблюдателя.
• В тази глава са изтъкнати приносите на великите
учени: Карл Фридрих Гаус (1777-1855 г.), Хайнрих
Олберс (1758-1840 г.), Алексис Бувар (1767-1843
г.), Джон Флемстид (1646-1719 г.), Джон Кауч Адамс
(1819-1892 г.), Джеймс Челис (1803-1882 г.), Джордж
Ъри (1801-1892 г.), Йохан Гале (1812-1910 г.), Едуард
Пикеринг (1846-1919 г.), Фридрих Аргенландер
(1799-1875 г.), Анжело Секи (1818-1878 г.), Йозеф
Фраунхофер (1787-1826 г.), Христиан Доплер
(1803-1853 г.), Уилям Хьогинс (1824-1910 г.), Уилям
Кемпбъл (1862-1938 г.) и др.
ГКЗ 1-2’ 2011
Двете допълнения след последната глава
посветени на темите:
са
• Анри Поанкаре и небесната механика;
• Два века „Аналитична механика” на Лагранж.
Цитирани са 31 заглавия, от които 29 - на кирилица
и 2 - на латиница. Книгата е богато илюстрирана с
фотоснимки, като значителна част от тях са цветни.
Полиграфичното оформление на книгата е на високо
ниво, върху висококачествена хромирана хартия.
Художник на корицата е дъщерята на автора - Гергана
Шкодрова, а оформлението на ръкописа на книгата
е с помощта на ст.н.с. д-р Васил Умленски и Елена
Шкодрова, на които авторът е изказал своята искрена
благодарност в предговора на книгата.
Изключително трудно е да се обхване и представи
в една книга хилядолетната и многоаспектна история
на астрономията. Това е задача с научен, исторически
и приложен характер, с която обаче авторът проф.
Шкодров се е справил успешно. И тази книга на проф.
Шкодров показва неговото умение да популяризира
научните изследвания в областта на астрономията.
Тя е полезна за всички читатели, интересуващи се
от проблемите на астрономията, за астрономите,
физиците, математ