• Университет в Охрид (Охридска книжовна школа)
около 886 г.;
• Университет в Багдад през 972 г. и
• Университет в Кайро през 988 г.
Във всички тези университети се е изучавала
астрономията като основна учебна дисциплина. През
ХІІІ в. става отделяне на изкуството и науката от
теологията. Възникват много нови университети като
тези в Болоня – 1058 г., Оксфорд - 1168 г., Винченца –
1205 г., Кеймбридж – 1215 г., Арецо (Италия) – 1215 г.,
Париж – 1215 г., Саламанка – 1218 г., Падуа – 1222 г. и
др.
Първата астрономическа обсерватория в Западна
Европа е построена през далечната 1474 г. в Нюрнберг.
В нея са работили Камил Региомонтан (1436-1476 г.)
и учителят му Пурбах от Виенския университет, който
е написал един наистина класически учебник по
астрономия. Епохата на Великите географски открития
се дължи основно на разцвета на мореплаването. При
плаването по Световния океан лоцманите на Христофор
Колумб са измервали с призмена астролабия височините
на Слънцето и определяли ширината на мястото,
където се намира корабът, като използвали таблиците
на немски астрономи, „Ефемеридите” на Региомонтан и
алманаха на Закуто.
Началото на научната революция в астрономията
е свързано с публикуването на капиталния труд
„Въртенето на небесната сфера” на полския астроном
Николай Коперник (1473-1543 г.). В края на ХV в.
астрономията придобива вид на сериозна и трудна
научна дисциплина, на която съперничи единствено
математиката. В книгата е изложена подробно
доктрината на Коперник за движението на небесните
тела, описана в труда му „Малък коментар”.
45
Четвъртата глава е „Астрономията през ХVІІ век”
и се състои от 6 части:
• новата астрономия;
• Тихо Брахе (1545-1601 г.);
• Галилео Галилей (1564-1642 г.);
• Йохан Кеплер (1571-1630 г.);
• Рене Декарт (1596-1650 г.);
• Исак Нютон (1643-1728 г.).
В тази глава са изложени биографични данни
за всеки от тези колоси на астрономията, както и
аналитични описания на техните огромни приноси в
теорията и практиката на астрономията.
Петата глава е „Астрономията през ХVІІІ век”.
Състои се от три части:
• възходът;
• френска школа в небесната механика;
• звездна астрономия.
Възходът на астрономията е свързан с научните
трудове и астрономическите наблюдения на различни
научни школи, както и с имената на цяла плеяда от
„звезди” – Жак Касини, Пиер-Луи Моро дьо Мопертюи
(1698-1759 г.), Франсоа-Мари Волтер (1694-1778
г.), преводачката на френски на труда на Нютон
„Математическите принципи...” Емилия дьо Шатле
(1703-1749 г.), Алексис Клеро (1713-1765 г.), СимонДени Поасон (1781-1840 г.), Жан д’Аламбер (1717-1783
г.), Адриен Льожандър (1752-1833 г.), Юрбен Льоверие
(1811-1877 г.), Луи Лагранж (1736-1813 г.), Пиер-Симон
Лаплас (1749-1828 г.), Анри Поанкаре (1854-1912 г.), Луи
дьо Бойл (1892-1987 г.), Алберт Айнщайн (1879-1955 г.),
Уилям Хершел (1738-1822 г.) и др. Специално внимание
е отдел