Антарктида
3.2. ИЗВЪРШВАНЕТО НА ХИДРОГРАФСКА СНИМКА
Началото
на
цялостното
изпълнение
на
хидрографските дейност в Южния залив на о-в
Ливингстън, Антарктика, започна с избор на подходящо
място за монтиране на водомерна лата така, че тя
да изпълнява едновременно няколко изисквания.
Поради спецификата на мястото, тази лата трябва
да бъде много устойчива на влиянието както на
океанските вълни, така и на почти винаги заледената
вода на крайбрежието. Тя трябва да бъде здраво
стабилизирана към скалната основа, да остава винаги
в диапазона на приливите и отливите, да се съхрани
от влиянието на тежките метеорологични условия там.
Самият монтаж беше свързан с технически
трудности, доколкото се използват пробивни машини
за скала, като цялото време на подготовката и
монтажа изисква престой във водата, която, както
вече беше споменато, е около нула градуса (Фиг. 8).
Извършването на самата хидрографска снимка
при местните условия изисква особено внимание при
подготовката както на плавателния съд, така и на
работния екип. Приоритетите безспорно са свързани
с безопасността на хората в лодката, тяхната
екипировка, личната им подготовка и мотивация.
3.1.
Хидрографски дейности на
Преди започване на измерванията бе извършена
подготовка, като при равномерното заснемане на
дъното бяха проектирани напречни на бреговата линия и
надлъжни профили, обхващащи района на Южния залив
пред територията на Българската антарктическа база.
Проектирани бяха галсове през около 30
метра, като апаратурата бе така настроена, че да
регистрира дълбочини през 15 м. С цел отнасянето
на измерените дълбочини към единна височинна
система с действащата на сушата, в периода на
престоя на българските полярници, бе отчитано
нивото на водите през интервал от около 2 часа.
С така събраната информация бе изведена кота
на средните води за наблюдавания период, към която
бяха отнасяни всички измерени дълбочини (фиг. 9.).
При започване и завършване на хидрографската
снимка бяха направени отчети по водомерната лата,
с които впоследствие бяха коригирани измерените
дълбочини, с цел отстраняване на влиянието на
приливите и отливите, които за района се оказаха
доста динамични – с амплитуда от 1.05 м/час.
Извършено беше и тариране на апаратурата,
от чийто данни се нанесоха корекции в измерените
дълбочини заради непознатата акустична среда.
Фиг. 8
В окончателен вид монтираната водомерна
лата представлява лента от неръждаема стомана с
дължина 2.5 метра, разграфена през 20 см, оцветена
контрастно в червено и бяло за удобство при отчитане,
фиксирана с анкерни болтове в основна скала,
максимално защитена от влиянието на вълни и ледоход.
На така монтираната водомерна лата беше определена
котата на нулата от съществуващата височинна мрежа
от точки, създадена през сезона 1998/1999 година,
и използвана за създаване на детайлен цифров
модел на района на Българската антарктическа база.
Самата
дейност
се
оказа
не
лека
задача, с оглед силното течение, което е
почти една постоянна величина за района.
Представителни резултати се получиха найвече в диапазона до 10 метра дълбочина и именно
с тях бе обработена хидрографската снимка.
Преминаването от измерени дълбочини към коти
на дъното е извършено по следната схема (фиг. 10):
фиг .9
34
ГКЗ 1-2’ 2011