Има два метода за премахване на топографските
ефекти. Единият е да се използва съществуващият
числен височинен модел (DEM) на района, за да се
изчислят фазовите ефекти на топографията. Другият
е да се използва друга референтна интерферограма
така, че да се оформи интерферометрия от три
преминавания [Zebker и Росен, 1994, вж. [3]].
Принципът
на
интерферометрията
от
три
преминавания вече е илюстрирана на фиг.10.
D-InSAR е диференциалната техника и има
за цел на базата на InSAR да се направи карта на
деформациите за количествено определяне на
възникналите изменения - движения (премествания),
настъпили в даден участък от повърхността на Земята в
интервала от време между последователни прелитания
(преминавания) на спътника над същия участък от
Земята (фиг. 10).
При InSAR освен това могат да бъдат сравнени
стойностите на фазите за всяка от идентичните точки
в SAR изображенията, направени по различно време –
прелитане на спътника над снимаемия обект. С това
има възможност да се измерват разлики в разстоянията
в рамките на част от дължината на вълната (сm., фиг.
10).
InSAR използва фазова информация, състояща се
от амплитудата и фаза от две отделни изображения,
покриващи един и същи район, получени с две различни
антени при едно прелитане или при използване на
повтарящи се прелитания на спътника (измервания,
сканирания), за определяне на фазовата разлика между
всяка двойка идентични точки в отделните изображения,
като по този начин се създава един интерферограм.
Фазовата разлика при две изображения направени от
малко по-различни места, но в различно време, може
точно да измерва всяка промяна на върната фаза.
Чрез комбиниране на две SAR изображения в една
интерферограма, може да бъде определено третото
измерение – височина на целта, (Burgmann и др. 2000
г.). За основа на генериране на интерферограмата лежи
суперпозиционната теория за две кохерентни вълни,
които имат една и съща честота. Чрез комбинирането
им се създава нова фаза модел – на интерферограма.
Този модел е определен от фазовата разлика между
двете вълни – излъчена и отразена.
Тъй като при радарните системи става въпрос за
кохерентни системи, данните им съдържат информация
не само за интензитета на отразения сигнал, но също
така и фазова информация. Геометрията на снимане
е подобна на тази на известния стереометричен метод
и има като следствие различните снимаеми точки
да имат различна разлики в разстоянията спрямо
положението на сензора.
- премествания в сm. диапазон, за многовременна
класификация или за откриване на движещ се
отражател.
При InSAR, както вече се отбеляза, могат да се
използват фазовите стойности, за да се сравняват
идентични точки от записани в различни периоди
на прелитания на спътника SAR изображения, като
се измерят разликата в разстоянията в рамките на
част от дължината на вълната (сm.). Тук орбитите траекториите са лесно заменими (компенсират се), тъй
като само една антена извършва запис. Този RepeatPass-Verfahren – метод на многократно преминаване
има недостатък, тъй като промените във времето, като
например вятър или дъжд, свързани със неравностите
на повъ