Чрез опорните точки се извършва привързването на
изображението към базовата карта, а чрез контролните
точки се определя позиционната точност в положението
на точките от регистрираното изображение спрямо
базовата карта.
Всяка опорна точка се посочва върху изображението,
с което е отчитат нейните пикселни координати.
Едноименната точка се опознава и посочва и върху
базовата карта, откъдето се извличат геодезическите
координати на точката в КС 1970. Избраните в работното
поле опорни и контролни точки се означават с условен
знак. От вида на трансформацията (6 коефициента) се
вижда, че минмалният брой опорни точки по които тя
може е извърши, е 3, но за да може програмата да
изчисли и покаже пикселната грешка в зададените
точки (фиг. 2 – Error pixels), минималният брой опорни
точки за разработените и приложени при изследването
варианти е 4. Тази пикселна грешка позволява лесно да
се установят грешно разпознати или неточно зададени
опорни точки.
Изображението е регистрирано 28 пъти при различни
варианти на броя (табл. 1) и разположението на
опорните точки в работното поле. На фиг. 3 схематично
е представено приблизителното разположение на
опорните точки, които в действителност не са в напълно
регулярна мрежа.
Фиг. 3. Варианти с различен брой и конфигурация
на опорните точки
Тъй като в горските територии (и особено в
залесените им части) отчетливите ситуационни
подробности по принцип са малко, при избора на опорни
и контролни точки с предимство се ползват характерни
точки от границите на отделите и подотделите.
Фиг. 2. Стойности на пикселните грешки
Табл. 1. Варианти с различен брой
опорни точки
Брой
опорни точки
Брой
варианти
№
вариант
4
5
6
7
8
9
10
11
3
3
8
3
4
3
2
2
1,2,3
4,5,6
7, 8, 9, 10, 11, 1