Геодезия, Картография, Земеустройство | Page 52

България (след тези на инж.-полк. Гроздан Грозданов от 1933 г. и на проф. Асен Райков от 1945 г. и двамата служители на Географския институт) и е предназначен за обучението на техническите кадри от Фотограметричното отделение на института, но е използван и от специалисти, които работят в областта на картографията и топографското картографиране.” Впечатляващо е мотото на книгата, изречено от самия Петко Дичев: „Нямам желания за величие, имам човешка душа”. Най-силно е написаното ръкописно „Поръчение към моите деца” в 5 точки: 1. Обичайте хората, природата и общувайте с тях. 2. Стремете се да бъдете полезни и търсени. 3. Работете, учете се и поучавайте с любов другите. 4. Стремете се делата ви да са за пример. 5. Знайте – животът ни е кратък МИГ ! След дневниците са включени спомени за Петко Дичев от негови добри познати и приятели: Димитър Кацарски от с. Шипково, Троянско; проф. д-р Ангел Тодоров от Зоотехническия факултет; Цветан Маринов от Пирдоп – икономист и журналист, главен редактор на сп. „Икономика”; ст.н.с. д-р инж. Николай Пиперов от БАН; полковник Нено Нешков от Военния картографски институт в Троян; инженер-полковник Иван Пенчев, завършил „Земемерство” в Политехниката в София; инженер-полковник Светослав Горанов - геодезист, служил в гр. Троян, работил в „Геопланпроект”, Таджикистан и Мозамбик; Иван Димитров – икономист в „Техноимпекс”, Куба и Либия; Радка БалабановаЖелязкова от Пирдоп, бивш служител в Министерството на горите и още много други. Преди резюметата на книгата, представени на руски и немски, има част, озаглавена „Вместо заключение”, която е написана от Леонора Ангелова. В нея са цитирани личните откровения и разочарования на инж.полк. Петко Дичев: „Искахме да направим по-светъл живота на мнозина, но нищо не успяхме... Всички – кой повече, кой по-малко, е заразен от болестта на съвременния поток на личното, суетното, славата, материята и удоволствието!...” Книгата включва отзиви за първото издание на книга