България (след тези на инж.-полк. Гроздан Грозданов
от 1933 г. и на проф. Асен Райков от 1945 г. и
двамата служители на Географския институт) и е
предназначен за обучението на техническите кадри
от Фотограметричното отделение на института,
но е използван и от специалисти, които работят
в областта на картографията и топографското
картографиране.”
Впечатляващо е мотото на книгата, изречено от
самия Петко Дичев: „Нямам желания за величие,
имам човешка душа”. Най-силно е написаното
ръкописно „Поръчение към моите деца” в 5 точки:
1. Обичайте хората, природата и общувайте с
тях.
2. Стремете се да бъдете полезни и търсени.
3. Работете, учете се и поучавайте с любов
другите.
4. Стремете се делата ви да са за пример.
5. Знайте – животът ни е кратък МИГ !
След дневниците са включени спомени за Петко
Дичев от негови добри познати и приятели: Димитър
Кацарски от с. Шипково, Троянско; проф. д-р Ангел
Тодоров от Зоотехническия факултет; Цветан Маринов
от Пирдоп – икономист и журналист, главен редактор
на сп. „Икономика”; ст.н.с. д-р инж. Николай Пиперов от
БАН; полковник Нено Нешков от Военния картографски
институт в Троян; инженер-полковник Иван Пенчев,
завършил „Земемерство” в Политехниката в София;
инженер-полковник Светослав Горанов - геодезист,
служил в гр. Троян, работил в „Геопланпроект”,
Таджикистан и Мозамбик; Иван Димитров – икономист
в „Техноимпекс”, Куба и Либия; Радка БалабановаЖелязкова от Пирдоп, бивш служител в Министерството
на горите и още много други.
Преди резюметата на книгата, представени на руски
и немски, има част, озаглавена „Вместо заключение”,
която е написана от Леонора Ангелова. В нея са
цитирани личните откровения и разочарования на инж.полк. Петко Дичев: „Искахме да направим по-светъл
живота на мнозина, но нищо не успяхме... Всички –
кой повече, кой по-малко, е заразен от болестта на
съвременния поток на личното, суетното, славата,
материята и удоволствието!...”
Книгата включва отзиви за първото издание на
книга