Не бива, обаче, да се подминават с лека ръка
фактите, които засягат останалите 9/10-ти от нашата
държава.Собствеността върху горите и земите в
България е възстановена към положението й през 40-те
години на XX в, когато едва е започнало планирането
в селските райони.Тъй като имотите се възстановяваха
на наследниците на собствениците на земите от този
период, ефективните делби допълнително задълбочиха
проблемите. Средният размер на имотите е 5,5 дка, като
същите в много случаи са с разнообразни геометрични
форми.
Заедно с реституционния процес започна и
закриването и преструктурирането на различни институти
и
служби,
стопанисващи
хидромелиоративните
съоръжения, което доведе до разрушаване на
напоителните системи и драстично намаляване
на напояваните площи. Неясен остава
статутът
на вече почти разрушената хидромелиоративна
мрежа, която се прокламира, като политически
приоритет. Хидромелиорациите са важна част от
планирането в селскостопанските територии, наред с
разположението и формата на имотите и поддържането
на селскостопанската пътна мрежа. В действителност
не съществува специализирана карта и регистър на
хидромелиоративните съоръжения и няма институция,
която да е в състояние да каже каква е собствеността,
ползването и разположението на тези мрежи в страната.
Селскостопанските пътища в повечето землища са в
изключително лошо състояние или въобще липсват
на терена. В същото време борба с ерозията и
наводненията на практика не се води и подложените на
тези неблагоприятни явления имоти губят своята пазарна
стойност, както и своите производствени възможности.
Едновременно с това се появиха и нови задачи, които
България трябва да решава във връзка с членството си
в Европейския съюз. Тря