През 1616 г. нападките срещу Галилей се засилват и
той отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения
и за да се опита да убеди църковните власти в
каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал
Роберто Белармино, по указание на Инквизицията,
лично му връчва забрана да защитава или преподава
коперниканска астрономия, защото тя противоречи на
приетото тълкуване на Светото писание, и заповед да
не „поддържа и защитава“ идеята, че Земята се движи,
а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява
хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично,
но през следващите няколко години Галилей се
въздържа от противоречиви публикации.
През 1622 г. Галилео Галилей пише книгата
„Saggiatore“, одобрена от цензурата и публикувана през
1623 г.. През 1624 г. той разработва първия известен
микроскоп.
След избора от 1623 на папа Урбан VIII, познат на
Галилей, противопоставил се на осъждането от 1616
г., Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови
работата си в тази област.
Следващите шест години Галилео посвещава на
най-прочутия си труд — „Диалог относно двете главни
системи на света“. („Dialogo sopra i due massimi sistemi
del mondo“). Тази книга е майсторско изложение на
доказателствата в полза на Коперниковата теория и
е публикувана в 1632 г. с формалното разрешение на
църковните цензори. Въпреки това църковните власти
реагират гневно при появата й и скоро Галилео е
привлечен да отговаря пред съда на Инквизицията в
Рим по обвинения, че е нарушил забраната от 1616 г.
Самият папа Урбан VIII е изисквал от Галилей
да представи в книгата си аргументи за и против
хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази
теория. Той иска също и неговите собствени възгледи
да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само
последното желание. Неволно или не Симплициус защитникът на а `4.4`t`