Кой е Люсиен Шевалас (1840-1941 г.)? Той е
общински градинар на Пловдив. Роден е в Обон,
кантон Во, Швейцария. Завършил е Лесовъдния
институт в Париж. Пристигнал е в Пловдив през 1879
г. по покана на княз Александър Богориди, който
тогава е бил генерал-губернатор на Източна Румелия.
Люсиен Шевалас създава Княжевската градина, ЦарСимеоновата градина, Пепиниерата. Той залесява
хълмовете Бунарджика и Сахат тепе. От 1901 г. е
почетен гражданин на Пловдив. Умира през 1921 г. и е
погребан с високи почести в Пловдив.
На 10.10.2012 г. беше тържествено открит паметник
на Йосиф Шнитер, ситуиран на т.нар. Гроздов пазар,
известен и като площад „Независимост”. Паметниккът
е изработен от гранит. Дело е на склуптора Цвятко
Сиромашки. Състои се от 7 каменни къса с общо тегло
над 15 тона. Плод е на 5-годишния труд на скулптора.
Навсякъде по композицията символично преминава
като растер регулационния и градоустройствения план
на Пловдив. На откриването на паметника присъства и
внучката на Йосиф Шнитер – доц. Мария Шнитер.
Йосиф Шнитер е проектант и строител на десетки
частни домове, обществени сгради, църкви в Пловдив
и Батак. Той става български гражданин още през 1905
г. Най-емблематичните му произведения са къщите на
едни от най-видните пловдивчани по онова време:
• Йоаким Груев (1828-1912 г.) – български просветител,
учител, педагог и преводач. От 1884 г. е редовен член
на БКД, т.е. академик на БАН. След Съединението
на Княжество България и Източна Румелия той
става помощник-комисар в Южна България;
• Драган В. Манчов (1834-1908 г.) – български
възрожденски
просветител,
книгоиздател
и
общественик. През 1901 г . е кмет на Пловдивската
община;
• Братя Свещарови;
• Иван Герджиков;
• Иван Андонов Савов (1854-1937 г.) – виден български
обществен деец, учител, адвокат, журналист, един
от организаторите на Съединението;
• Константин Найденович;
• Сградите на хотел „Метропол” и на търговската
компания „Орозди Бак” на ул. „Княз Александър I”
и др.
Йосиф Шнитер е извършвал много строг
инвеститорски и строителен контрол на сградите,
строени по негови проекти. При разрушителното
земетресение през 1928 г., когато над 1/3 от сградите
в Пловдив са разрушени или със значителни повреди,
неговите сгради не са се напукали дори. По ирония на
съдбата самият Йосиф Шнитер няма собствен дом в
Пловдив. Той е живял винаги на квартира заедно със
семейството си – съпруга и 4 деца. Улицата, на която са
живеели, сега носи неговото име „Йосиф Шнитер”.
При голям пролетен разлив на водите на р. Марица
и скъсване на градския водопровод Йосиф Шнитер
участва лично за отстраняване на голямата авария,
газейки дълго време в студените води. След сериозната
простуда се разболява от пневмония, от която умира
през 1914 г. на 62-годишна възраст. Погребан е като
беден български гражданин със средства на община `