Фиг. 1. Територии покрити с гори в Европа
2. Използвани данни
Проектът на ЕС „КОРИНЕ Земно покритие“, в
който (макар и неедновременно) се включват 38
европейски страни (32 страни-членки на ЕАОС и 6
страни-партньори), е осъществен досега на три етапа 1990 г. (CLC 90), 2000 г. (CLC 2000) и 2006 г.(CLC 2006).
Тази година се подготвя стартирането на следващия –
четвърти етап.
Основните цели на проекта са създаване на
единна европейска карта за земното покритие и
земеползване по унифицирана номенклатура на
класовете посредством интерпретация на спътникови
изображения и създаване на единна и хармонизирана
цифрова база данни за земното покритие и промените
в него. Проектът е от изключително значение за ЕС.
Неговите резултати се използват за оценка на земното
покритие и състоянието му и формиране на политиките
за опазване на околната среда, планиране и управление
на селското и горското стопанство, транспорта и т.н. на
европейско и национално ниво [4].
България се включва в проекта през 1992 г. Първият
етап е изготвяне на БД за земното покритие през 1990 г.
Следва актуализиране на данните след 10 г. (CLC 2000)
и след още 6 г. (CLC 2006).
В проекта „КОРИНЕ Земно покритие“ са въведени
следните ограничения за характеристиките на
полигоните (площите) от съответните категории:
ГКЗ 1-2’2013
•
•
минимална площ на полигона - 25 ha;
минимално разстояние между границите на
полигоните - 100 m.
Новост в проекта CLC 2006 е, че се картографират
всички промени с площ по-голяма от 5 ha, независимо
от това дали са самостоятелни полигони или са
свързани със съществуващи полигони. Това означава
много по-висока информативност и точност на
данните за настъпилите промени в земното покритие,
което има важно значение при техните разнообразни
приложения.
Чрез компютърно подпомогната интерпретация
на предоставени от ЕАОС спътникови изображения
и в съответствие с дефинициите от унифицираното
„Техническо ръководство”, в рамките на проекта за
България са разграничени и картографирани 36 (от
възможните всичко 44) класа земно покритие, както и
промените в тях, настъпили през 16-годишния период.
Като основа за създаване на базата данни (CLC 1990)
са използвани изображения от американския спътник
Landsat 5 TM. На втория етап (CLC 2000)