Геодезия, Картография, Земеустройство Списание ГКЗ 3-4' 2022 | Page 25

територия предприема действия за изкуствено възобновяване и залесяване в 2-годишен срок ).
Разпределението на извършените дейности по оценка на щетите от абиотични фактори с дистанционни средства в конкретната разработка включва : залагане на контролни точки и извършване на измерванията по бърз статичен RTK метод (~ 2 h ); съставяне на план за летене и настройване на дрона (~ 30 min ); извършване на 1-ви полет ( 30 min ); смяна на камерата и извършване на 2-ри полет ( 30 min ); георефериране на получените изображения (~ 15 min ); обработка на данните от измерванията (~ 1 h ); фотограметрична обработка на изображенията , орторектификация , генериране на ортомозайки ( 1 ден ); анализ и дешифриране на ортомозайките в среда на ГИС , картографиране на засегнатите площи и прилагане на NDVI ( 1 ден ); обобщаване на данните за картографираните участъци с повреди , експертна оценка на щетите , изчисляване на приблизителен запас , който може да се усвои от засегнатите площи ( 1 ден ), или общо около 4 дни .
4 . ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
В статията са обобщени експериментални данни и опитът от решението на фитосанитарни проблеми в горски територии чрез дистанционни средства и ГИС . Използваната методика за дистанционно изследване на природни нарушения в горите и приложените технологични схеми доказват практическата си приложимост . При оценката на повредите от биотичен и абиотичен характер са постигнати бързина на работа и е осигурена нормативната точност в получените данни . Технологията е ефективна , тъй като резултатите се използват почти веднага след възникването на повредите и въздушното безпилотно заснемане на поразените участъци , за разлика от традиционните горскостопански практики , които са трудоемки и с голям дял на теренна работа за специалистите .
Чрез дистанционни средства и ГИС са извлечени актуални данни непосредствено след подадени сигнали за повреди от биотични или абиотични фактори . В среда на ГИС по въздушни изображения от БЛС с висока разделителна способност са локализирани и картирани засегнатите участъци в горските насаждения . Бързо и точно е установена засегнатата площ , направена е оценка на степента на увреждане и е извършена предварителна оценка на обема на пострадалата дървесина . Методиката спомага за правилен избор на мерки за извеждане на необходимите фитосанитарни и лесовъдски мероприятия , и намаляването на икономическите загуби от природни нарушения в горите .
Заснемането на горски територии чрез безпилотни летателни средства с RGB камера с висока разделителна способност е оптимална технология за откриване и точно картиране на засегнати от повреди горски площи . Чрез заснемането на територията с мултиспектрална NIR камера се създава възможност за допълнителен детайлен анализ на растителността и поточна оценка на вида и степента на повредите , и състоянието на увредените насаждения . 2D ортомозайките , получени по изображения от БЛС , са подходящи за картиране , извличане на графични и количествени данни и получаване на продукти , съвместими с точността на горскостопанската карта и цифровите модели , използвани в горския сектор .
Технологията позволява комплексно използване на визуалните , аналитичните и напълно автоматизираните методи за дешифриране на въздушни изображения на горските насаждения чрез съчетаване на различни софтуерни продукти и технически средства за постигане на крайната цел – определяне на количествена и качествена информация за увредените дървостои .
Приложеният технологичен подход спестява време , усилия и средства на специалистите лесовъди , като намалява рисковете в теренна работа на екипите по определяне на щетите от повредите .
Предложената технология на въздушно заснемане с БЛС и обработка на данните чрез ГИС е подходяща за навременното извличане на достоверна информация за засегнатите от природни нарушения горски насаждения , непосредствено след възникване и подаване на сигнал в националната информационна система . Това води до многократно по-висока степен на оптимизиране на процеса по провеждане на фитосанитарните мероприятия и усвояване на падналата дървесина . Целесъобразно и препоръчително е , освен подаването на сигнален лист в националната система SYSTEM . IAG . BG , заинтересованите институции ( ДГС , ЛЗС , РДГ , ИАГ ) да организират заснемането на обекта с безпилотни летателни системи във възможно найкратки срокове след възникване за повредите .
Методиката и технологията на изследване чрез ГИС на здравословното състояние на дървостоите позволява създаване и поддържане на актуална векторна и растерна база данни за повредите в горите у нас , която ще бъде полезна за специалистите лесовъди и фитопатолози при изследване на динамиката в развитието на насаждения , засегнати от природни нарушения .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Асенова , М ., Изследване на състоянието на горски насаждения по цифрови изображения от безпилотни летателни апарати . Управление и устойчиво развитие , 2017 , 6 , 106-113
2 . Асенова , М ., Приложение на ГИС в технология за управление и опазване на горски територии , засегнати от природни нарушения . ISCME ’ 21 , Сборник доклади . 2021 , 65-71
3 . Асенова , М ., С . Ангелов ., Изследване на повреди от абиотични фактори на горски насаждeния чрез дистанционни средства . Наука за гората . 2022 , 2 , 85-104
4 . Мирчев , С ., Овчаров , Д ., Защита на горите , Издателска къща при ЛТУ . 2013 , 1-10 , 63-68 .
5 . Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии . МЗХ . ДВ 82 / 2015 . 6 . Наредба № 9 от 5 декември 2019 г . за защита на горите от вредители , болести и други повреди
7 . Роснев , Б ., П . Мирчев , Г . Георгиев , П . Петков , Я . Найденов , Г . Цанков , Д . Овчаров , А . Пенчева , С . Бенчева , С . Мирчев , Д . Дойчев , М . Георгиева , Х . Томовски , М . Матова , Ръководство по защита на горите , Част II , Методи за наблюдение , сигнализация , лесопатологично обследване , прогноза и организация на борбата с болести и вредители в горите . 2007 , 127
8 . Ценов , Ц ., Владимиров , В ., Николов , Н ., Съхнене на горите в България . сп . „ Гора ”. 2014 , 10 , 2-6
ГКЗ 3-4 ’ 2022 23