Фиг . 2 . Спътникови експерименти за измерване на DC и AC електрични полета , използващи сферични сензори , със стъкловъглеродно покритие на работната им повърхност , реализирани от ИКИТ – БАН .
Въпреки многобройните космически експерименти , използващи сонди от СВ и други материали [ 13 ], за измерване на квази-постоянните ( DC ) и променливи ( AC ) електрични полета , продължава да бъде актуален въпросът , за изясняване на процесите , свързани със стареенето им , в резултат на продъжително излагане на въздействията на различните космически фактори . Нормалните срокове за активна работа на научната апаратура на борда на изследователските спътници , в околоземната плазма , е няколко години , като продължителността на този период , се определя главно от възможностите на батериите , да захранват служебните и научни системи на борда им . За разлика от съвременните космически станции с космонавти на борда , при изкуствените спътници не може да се контролират и подменят отделни елементи и системи , ако възникнат проблеми по време на използването им . Поради това , обективна оценка , за резултатите от реалното въздейстие на космическите фактори върху качествата на материалите , използавани в космоса , може да се получи в резултат от провеждане на технологични експерименти с образци от тях , в условията на открития космос , но да има възможност за връщането им на Земята и провеждане на сравнителни лабораторни изследвания . Съществуват възможности за симулиране на някои от факторите на открития космос в лабораторни условия и провеждане на последващи изследвания , за оценка на ефектите от въздействията на симулираните физически фактори , върху качествата на материалите . Но това е изключително трудно и практически не е възможно , за симулиране на всички компоненти на физическите въздействия , в техния комплексен вид , характеризиращ се с едновременно въздействие , различна интензивност и продължителност във времето . Поради това , с проведеният технологичен експеримент на борда на МКС , от колектив от ИКИТ – БАН , с прибор , наречен Блок “ ДП-ПМ ” [ 3 ], [ 16 ], в рамките на международния проект “ Обстановка ”, от програмата за Фундаментални космически изследвания между РАН и БАН , през 2013 г ., се постави началото на технологичните експерименти , за изследване на различни материали , след продължитилен престой в космоса .
Фиг . 3 . а ) Орбитите на спътниците Polar , Geotail , Cluster , Wind , Interbal и други , за едновременни изследвания на процеси в околоземната плазма , свързани с взаимодейстието на слънчевия вятър с магнитното поле на Земята ; б ) данни от измервания на електромагнитни полета във VLF диапазона 0,1 – 10 kHz , с прибора КЕМ-3 на борда на субспътника Магион-5 , от 13 юни 1999 г . по време на пресичане на областта на магнитопаузата в земната магнитосфера ; в ) експеримент „ Обстановка “, на борда на МКС , за измерване потенциала на корпуса на станцията , една компонента на постоянното и променливо електрично поле , с използване на сферични сензори със стъкловъглеродно покритие .
Целта на проведения експеримент ДП – ПМ , на борда на МКС , е определяне и изследване ефектите от въздействието на космическото излъчване и резките температурни промени , върху текстурата и структурата на СВ материали , разработени от ИКИТ – БАН , след дълъг престой в открития космос . След връщането им на Земята , осемте пробни образци със стъкловъглеродно покритие , престояли 28 месеца от външната страна на международната космическа станция , са изследвани и техните резултати са сравнени с тези на референтни образци , съхранявани за същия период от време в земни условия .
Получените резултати от изследванията в рамките на експеримента на борда на МКС , дават възможност да се
ГКЗ 3-4 ’ 2022 11