През 1976 г . се включва в работата на Централната лаборатория за космически изследвания ( ЦЛКИ ) към Българска академия на науките ( БАН ), където е ръководител на научни проекти в областта на „ Дистанционните изследвания на Земята и планетите от Космоса ” и „ Системите за получаване и обработка на многоканални спектрални изображения ”. Като водещ и отговорен конструктор , проектира и внедрява : Компютърни системи за дистанционни изследвания на Земята и планетите , като многоканална спектрофотометрична система за пилотируеми космически обекти ; Експеримент „ ДЪГА ” по научната програма на първия български космонавт ( 1979 ); Спътникова спектрометрична система за дистанционни изследвания по проект „ МЕТЕОР- ПРИРОДА ” по научната програма „ БЪЛГАРИЯ 1300 ” ( 1981 ); Спътникова спектрометрична система за дистанционни изследвания „ СПЕКТЪР-256 ” по научната програма на втория български космонавт по проект „ Шипка ” ( 1987 ); Междупланетен видеоспектрометричен комплекс ВСК „ ФРЕГАТ ” по международен проект „ ФОБОС ” по научната програма за изучаване на планетата Марс и нейния спътник Фобос ( 1983-1991 ); Система за обработка на многоканални изображения за дистанционни изследвания проект „ Видеоспектрометрични системи за дистанционни изследвания на Земята и опазване на околната среда ” ( 1991-1994 ).
В ТУ-София защитава дисертация ( 1993 ) за придобиване на образователната и научна степен „ Доктор ” на тема : „ Приложение на принципите на самоорганизацията в системите за дистанционни изследвания ” по специалността „ Дистанционни методи за изследване на Земята и планетите ”.
В периода 1993-1997 г . е ръководител на дирекция „ Държавна научна политика ” към Министерство на образованието и науката ( МОН ), където разработва нормативната и законова уредба в областта на научните изследвания във висшите училища ( ВУ ), БАН и другите национални научни организации и е директор , отговорящ за държавните научни изследвания и създаването на Националната академична интернет мрежа ( НАИМ ) на БАН и ВУ . Координатор ( 1995 ) по програма „ Phare ” BG 95.06 „ Професионално образование и обучение , образователна реформа , наука и технологии ” по проект „ Мрежа от научни паркове ”; ( 1996 ) по World Bank „ Изграждане на инфраструктура във висшето образование в съответствие с усъвършенстване на механизмите за финансиране на обучението на студенти ” по проект „ Идентифициране на източници за финансиране на научните изследвания ”.
В периода 1998-2020 г . работи в Централната лаборатория и Института за слънчево-земни въздействия ( ЦЛ и ИСЗВ ), Института за космически изследвания и технологии ( ИКИТ ) към БАН , където е научен ръководител на проекти , ръководител на секции „ Дистанционни методи за изследване на Земята и планетите ” ( ДМИЗП ) и „ Системи за дистанционни изследвания ” ( СДИ ), бил е зам . -директор на ЦЛСЗВ-БАН , ИСЗВ-БАН и ИКИТ-БАН . Участник е в преговорната делегация за приемане на България за член на Европейската космическа агенция ( European Space Agency – ESA ). Ръководи проект „ Развитие на нови методи и технологии в аерокосмическите дистанционни изследвания ” по международен договор между ЦЛСЗВ- БАН ( дн . ИКИТ-БАН ) и Института по радиоелектроника към Руската академия на науките ( ИРЕ-РАН ) ( 2003-2020 ); „ Развитие на изследователската инфраструктура в космическите изследвания ” по проект „ Център за космически изследвания и технологии в България с европейски измерения ” - договор с Национален фонд „ Научни изследвания ” ( 2005-2006 ); Подпомагане и оптимизиране на дейността на националните координатори в приоритет „ Космос ” на Седма рамкова програма и Рамкова програма „ Хоризонт 2020 ” по проектите „ COSMOS ” на Европейския съюз по международен договор на Европейската комисия ( ЕК ) ( 2008-2020 ).
Доц . Петков е автор на патенти , научни статии и доклади , публикувани в реномирани издания .
Доц . инж . Дойно Петков ни оказваше помощ с богатия си опит , знания , мъдрост , настойчивост и далновидност , за да продължим да утвърждаваме и укрепваме Института за космически изследвания и технологии , като в основата винаги поставяше академичната етика и разбирателството , които са естествена среда за развитие на научните екипи .
Ръководената от него секция в ИКИТ активно се включваше в дейностите на секция „ Фотограметрия и дистанционни изследвания “ към СГЗБ и МДФДИ и ежегодния международен симпозиум „ Съвременните технологии , образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области “.
Животът и дейността на доц . д-р инж . Дойно Иванов Петков е пример за нас със своята всеотдайност към българската космическа наука .
Доц . д-р инж . Деница Борисова – научен секретар на ИКИТ
ГКЗ 5-6 ’ 2020 71