а ) б ) Фиг . 3 . Картиране на водното огледало в ГИС чрез използване на : а ) модифициран нормиран воден индекс MNDWI и б ) нормиран вегетационен индекс NDVI , Източник [ 18 ]
6 . РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
Приложеният модел за анализ и картиране на площта на водното огледало е бърз и надежден метод за картиране на водни обекти . Резултатите от използването на двата спектрални индекса са много близки ( фиг . 4 .). Данните за площта на водното огледало са обработени в Excel и са представени в графичен вид ( фиг . 4 ).
Точността на получените граници на избраните водни обекти е свързана с пространствената разделителна способност / ПРС / на спектралните канали , използвани при изчисляването на двата индекса . Поради наличието и в двата индекса на спектрални канали с ПРС от 20 m , точността им е съпоставима с тях .
Най-голяма разлика се наблюдава при язовирите : яз . „ Искър “ с разлика 1,01 km 2 , яз . „ Студен кладенец “ – 0,73 km 2 и яз . „ Камчия “ – с 0,61 km 2 . При язовир „ Студена “ разликата е най-малка – 0,04 km 2 . Това най-вероятно се дължи на голямата разлика в площта на отделните изследвани водни обекти ( яз . „ Студена “ е с най-малка площ , а яз . „ Искър “ и яз . „ Студен кладенец “ – с найголяма ).
Впечатление правят разликите спрямо максималната площ на водното огледало . Най-пълни са язовирите „ Искър ” и „ Студена ” с над 80 % запълване , а най-празен е язовир „ Копринка ” – 22 % ( фиг . 4 ).
Фиг . 4 . Отношение на площите , получени чрез използване на модифицирания нормиран воден индекс MNDWI и нормирания вегетационен индекс NDVI , спрямо максималната площ
7 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение на извършения анализ на данните от спътниковите изображения се потвърждава оперативността за картиране на водни обекти чрез използване на спектрални индекси и ГИС модели . Използването на водни индекси е широко разпространено , но и ползването на достъпния вегетационен индекс NDVI е надеждно . Водните индекси изискват регистриране на данните в спектрални канали в късовълновия инфрачервен диапазон ( SWIR ) от електромагнитния спектър , докато NDVI изисква данни от използваните много години спектрални канали във видимия и близкия инфрачервен диапазон ( VNIR ) от електромагнитния спектър . Това позволява картиране на водни обекти с използване на спектрални камери , монтирани на дронове ,
ГКЗ 5-6 ’ 2020 31