Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2020 | Page 27

6 . ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ИЗВОДИ
Фиг . 9 . Сравнителен анализ на ехолотни и геодезически контролни измервания от Табл . 1
5.2 . Безпилотно въздушно заснемане с БЛА ( 2D режим )
В световната практика заснемането с безпилотна летателна система в морски условия е утвърден метод за визуални наблюдения , докато за батиметрични изследвания са нужни допълнителни корекции . Снимането с вертикално разположена камера намалява значително неблагоприятното влияние на рефракцията върху изображенията [ 10 ]. Екстрахираните стойности от дигиталния цифров модел на повърхността , сравнени с геодезическите контролни измервания ( Табл . 1 ; ∆2D = HGPS
-H2D ) показват висока достоверност на получените резултати при снимане в 2D режим . Надхвърляне на допустимите 0.25 m грешка се наблюдава след дълбочина над 4 m ( Табл . 1 ; Фиг . 10 ).
Фиг . 10 . Сравнителен анализ на БВФЗ в 2D режим на фотографиране и геодезически контролни измервания .
5.3 . Безпилотно въздушно заснемане с БЛА ( 3D режим )
Както вече споменахме , при снимането в 3D режим и при наклон на камерата под 90 ° наблюдаваме значителна рефракция в изображенията . Прилагането на различни статистически методи за потискането на влиянието все още не води до решаване на проблема . Сравнение между грешките над 0.25 m между данните от 2D режим ( фиг . 10 ) и 3D режим ( фиг . 11 ; ∆3D = HGPS-H3D ) показва неравномерното разпространение на грешката по профила . Над 30 % от точките на сравнение надхвърлят допустимата 25-сантиметрова грешка , което значително намалява достоверността на заснеманията в 3D режим на подводната част от бреговата зона .
Фиг . 11 . Сравнителен анализ на БВФЗ в 3D режим на фотографиране и геодезически контролни измервания
Настоящото изследване показа позитивните и отрицателни страни на безпилотното въздушно фотограметрично заснемане на Българската Черноморска крайбрежна зона . Интегрирането му като инструмент за визуални наблюдения е практически задължително , като ще даде нужната маневреност при изследването на морските процеси в плитководието .
От друга страна , остава въпросът с ефективността на БВФЗ при батиметрични изследвания . От направените сравнителни анализи може да се извлекат следните изводи :
� При батиметрични изследвания , по-висока достоверност предлага заснемането в 2D режим . При скално дъно и наличие на физически разновдиности по морското дъно , дигиталният модел на повърхността / релефа е акуратен до 4 m дълбочина .
� За получаване на качествена ортомозайка на контактна зона „ море-суша ” е желателно да се използва 3D или мултиориентирания режим на заснемане , повишаващи значително резолюцията на растерните изображения .
� Най-висока точност при генерирането на дигитални модели на релефа се получава при комбинирането на фото- изображения в 2D режим с геодезически контролни измервания до 3 m дълбочина и по възможност - интегрирането на контролни профили с едно / многолъчев ехолот .
Представените примери и сравнителни анализи дават достатъчни аргументи за високата ефективност и приложимост на безпилотното въздушно фотограметрично заснемане на Българската Черноморска крайбрежна зона .
Обединяването и интегрирането на дистанционни екологично съобразни методи на проучване в морската биология и екология , океанография и геология на бреговата зона , е възможност , от която научната и управленската общност трябва да се възползват максимално , особено от експерти с професионални интереси в сферата на :
� геопространствената интерпретация и количествена оценка на данните за изменения на релефа по Българското Черноморско крайбрежие ;
� пространствения анализ на надводни и подводни физически местообитания ;
� мониторинга на изменението на бреговата линия ( теренни модели с висока резолюция дават възможност да се проследят процесите на ерозия и акумулация );
� количествения анализ на изменението на плажните ивици ;
� анализа на клифове , свлачища и срутища ( съвременно състояние , активност , изменения , вертикални и хоризонтални движения );
� картографирането и каталогизацията на бреговите обекти съгласно разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие .
БЛАГОДАРНОСТИ
Представените изследвания са финансирани в рамките на проект „ Пространствен анализ на съвременната морфоложка и ландшафтна структура на Българската Черноморска крайбрежна зона между нос Сиврибурун и нос Емине , финансиран от Фонд „ Научни изследвания “ при Министерство на образование и науката , Договор № КП-06-МУ-24-1 / 28.12.2018 г .
Авторът изказва искрени благодарности за съветите и помощта на колегите от Института по океанология – БАН : Проф . д-р инж . Любомир Димитров , д-р Илиян Коцев , д-р инж . Богдан Проданов и инж . Тодор Ламбев
ГКЗ 5-6 ’ 2020 25