ЮБИЛЕИ
ЖИВОТ , ПОСВЕТЕН НА ПРЕПОДАВАНЕТО , НАУКАТА И ПРОФЕСИЯТА
На 12.09.2020 г . професор д . т . н . д-р инж . Георги Вълев навърши 80 години . С настоящото послание бихме искали да изразим нашето уважение , признателност и почит към неговата дългогодишна неуморна дейност .
1 . ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Проф . Вълев е роден в с . Поляна , Ямболско , където завършва основното си образование . Средно образование получава в гр . Ямбол , където отбива и военната си служба . През 1959 година е приет за студент в Инженерностроителния институт ( ИСИ ), понастоящем УАСГ ( Университет по архитектура строителство и геодезия ), специалност геодезия . Завършва през 1966 г . с отличен успех . Като първенец на випуска има право на избор при разпределението и той избира да работи в НИППИЕС „ Енергопроект ”. Там е назначен на длъжността проектант и работи 3 години . През това време участва в проектирането и строежа на мащабни обекти като Хидроенергийната каскада „ Белмекен-Сестримо ”, „ Западна Рилска деривация ”, ТЕЦ „ Свищов ”, ТЕЦ „ Марица- Изток ”, ТЕЦ „ Варна ”, язовир „ Камчия ” и др . Като млад специалист има благоприятно поле за изява : той проектира , организира и осъществява прецизни геодезически измервания за изследване на свлачищните явления и на деформациите на големи инженерни обекти и извършва обработката и интерпретацията на резултатите от тези измервания . На тази длъжност той е предложил и внедрил една своя рационализация .
През юни 1969 г . постъпва на работа в Научноизследователския институт по геодезия и картография , където 3 месеца след това , чрез конкурс , е избран за научен сътрудник . Там работи до 1975 г . През 1971 г . спечелва конкурс за аспирантура във ВИАС и е зачислен като задочен аспирант .
През 1975 г . участва в конкурс за асистент и е назначен като такъв в катедра „ Геодезия ” при ВИАС ( сега УАСГ ). През 1979 г . е преместен в катедра „ Висша геодезия ”. През 1979 - 1980 година работи по съвместителство в Българска академия на науките към Централна лаборатория по висша геодезия по международната космическа програма „ Интеркосмос ” във връзка с изстрелването на изкуствения спътник на Земята „ България-1300 ”. През това време защитава докторската си дисертация и му е присъдена образователната и научна степен « доктор ». През 1984 г . е избран за доцент .
Провежда краткосрочни специализации в Рига , Берлин , Хелзинки , Прага , Лондон . През 1988 г . преминава кратък курс за работа с модерна геодезическа апаратура във фирмата „ KERN ” ( Швейцария ). Там е командирован от българската фирма „ Полихим "- Девня във връзка с геодинамичните изследвания в района на Мировското солно находище , като ръководи геодезическата част от тези изследвания и извършва обработката и интерпретацията на резултатите от измерванията .
През 1989 г . защитава втора докторска дисертация и му е присъдена научната степен „ доктор на техническите науки ”, а през 1991 г . е избран за професор .
Той е един от инициаторите за разкриване на специалността „ Геодезия ” – бакалавърска и магистърска степен в Шуменския университет „ Епископ К . Преславски ”. В същия университет от 2001 година е хоноруван преподавател , от 2005 – редовен преподавател , а покъсно е гост – професор .
Член на Академичния съвет на УАСГ от 1991 до 2005 г .
Две години е заместник-декан на Геодезическия факултет . През 1992-1995 г . е заместник-ректор на УАСГ . През този период участва в образователна програма на Британския съвет и изкарва краткосрочна специализация в Университета в Източен Лондон . Като гост-професор е чел лекции по основни геодезически мрежи във Висшето военно училище по артилерия и противовъздушна отбрана в гр . Шумен , както и по GPS и Геодинамични изследвания в Минно-геоложкия университет - София .
През 1998 година преминава на работа в Министерството на земеделието , горите и аграрната реформа като началник на Управление „ Координация и контрол на поземлената реформа ”. След закриването на това управление се връща към предишната си дейност в УАСГ . Като консултант в същото министерство е участвал в няколко проекта , финансирани от ФАР .
Автор е на учебни помагала и ръководства , бил е научен ръководител на аспиранти – български и чуждестранни . Той е един от авторите на „ Инструкция за определяне на положения на точки с Глобалната позиционираща система ”, която се използва и като учебно пособие . Той е един от преводачите и един от организаторите на издаването на книгата „ GPS – теория и практика ” на български език , която дълго време е единственият учебник у нас по дисциплината „ GPS ”.
Дългогодишен председател е на Държавната изпитна комисия в Геодезическия факултет на ВИАС . Рецензент е на голям брой учебници и учебни пособия , на дисертационни трудове и на конкурси за хабилитация .
ГКЗ 5-6 ’ 2020 65