кадастъра и устройство на териториите би довел или до повторение на модела, действащ преди 2001 г., или до разширяване обхвата на кадастъра с увеличаване броя на обектите на кадастъра, увеличаване на администрацията в кадастъра, създаване на нови нормативи. Например, по отношение на данните в кадастъра трябва да се добавят и параметрите на застрояване за поземления имот – застроена площ, КИНТ, максимална етажност, озеленяване и редица други данни за устройство на територията, а към функциите на кадастъра трябва да се добавят административни процедури, присъщи за устройството на територията. Реализацията на подобен подход ще увеличи разходите и капацитета на администрацията в кадастъра. Изпълнението му ще изисква сериозни законодателни, административни и технологични промени и, в известен смисъл, ще е изменение на принципите на кадастралните системи, като се възстанови предишният модел.
3. СЪГЛАСУВАНЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ В КАДАСТЪРА И
УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИИТЕ
Практически този подход означава съществуване на две администрации, които управляват два различни процеса, като се реализират два отделни модела на данните за обектите на кадастъра и за устройството на териториите. Съгласуването на процедурите се изразява във взаимен контрол в отделни етапи от процесите по създаване на КККР и ПУП, както и при поддържане на кадастралната карта и измененията на ПУП. Пример за съгласуване на процедурите е чл. 65, ал. 2 от Наредба РД 02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри. При изработване на ПУП или негово изменение, проектът се съгласува с актуалната кадастрална основа. Целта е проектирането в съответната територия да става при установени, вярно отразени в кадастралната карта граници на собственост. По този начин се гарантира правилното прилагане на ПУП по отношение на границите на собствеността, която трябва да се прехвърля/отчуждава. Подобен е смисълът на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, който регламентира изменение в подробния устройствен план при настъпили изменения в кадастралната карта. Друг пример за съгласуване е чл. 117а от ЗУТ. Нормата се отнася за случаите на (1) създаване и преобразуване на ПУП в цифров вид, и (2) -при трасиране на регулационна линия. В първия случай, когато в графичния план граница на поземления имот съвпада с регулационна линия, в цифровия вид двете линии също трябва да съвпадат. Във втория случай, когато трасираната вътрешно регулационна линия се отклонява от материализирана граница на допустимо разстояние се приема, че вътрешно регулационната линия съвпада. В тази връзка могат да се разгледат следните случаи:
3.1. При преобразуване в цифров вид на плановете
Често преобразуването на кадастралната основа (кадастралния план) на устройствения план и подробния устройствен план се преобразуват в графичен вид в отделни процеси, при различни технологии, от различни екипи при различни изисквания. Установяване на „съвпадение“ между имотна и регулационна линия става в резултат на използване на двата продукта. Например, за голяма част от урбанизираната територия, кадастралната карта се създаде, като се използваха преобразувани в цифров вид кадастрални планове. Впоследствие, в етапа на поддържане на КККР, се установяват различния между имотната и регулационна линия. В практиката много често се прилага допустима стойност за такова отклонение, като за тази цел се използва чл. 18 на Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта. Най-често допустимата стойност се приема 60 см. (в съответствие с чл. 18, ал. 4, т.2 а), въпреки че нормите на чл. 18 не могат да се прилагат за случаите на сравнение между геометрии, получени от преобразувани в цифров (числен) вид графични планове.
3.2. При използване на цифров вид на кадастрална
основа - кадастрална карта, КВС или кадастрален
план
Когато устройственият план се изработва в цифров вид, не би трябвало да има проблеми с прилагане на чл.117а, ал.1 от ЗУТ. Без възможност за тълкуване, еднозначно трябва да са определени онези регулационни линии, които съвпадат с имотните граници. Гаранция за това могат да бъдат следните два факта: в кадастралната основа не трябва да съществуват грешно отразени граници, а при наличие на грешно отразени граници, грешката трябва да се отстрани преди одобряване на устройствения план. Поради тази причина проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за прилагане на ПУП, които не са съгласувани, не се отразяват в кадастралната карта (Наредба за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални карти, чл. 65, ал. 6). Цифровият формат на данните за устройствените планове и на кадастралната основа трябва да гарантират еднозначно съвпадението на регулационните линии и имотните граници. Въпреки че това се гарантира нормативно от чл. 5 ал. 4 на Наредба № 8 от 14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, според който форматът на цифровия запис трябва да е форматът, определен в чл. 12, т. 5 на ЗКИР, т.е. да се използва един и същ формат на цифровия запис за устройствени планове и кадастрална карта. Практически за изработени и одобрени планове в цифров вид се използват различни файлови формати, най-често DWG (drawing), основен CAD формат на продуктите на AutoDesk. Това отново води до създаване на два отделни плана. Независимо че са в цифров вид, гаранцията за „съвпадане“ на регулационната линия и имотната граница може да се даде след анализ при приета допустима стойност за разстояние между идентични точки от двата източника.
3.3. При трасиране на регулационната линия
При трасиране, с геодезически измервания се доказва съвпадение на регулационна линия и материализирана имотна граница. В този случай по-важно е дали има необходимост от трасиране на регулационна линия. От разгледаните случаи 3.1 и 3.2 е възможно координатите на точките от регулационната линия да бъдат определени в цифровия вид от преобразувания (3.1) или създадения (3.2) в цифров вид устройствен план. По-важно е с геодезически измервания да се установи местоположението на материализираната имотна граница, след което да се сравнят разстоянията между идентични точки от имотната граница и регулационната линия с допустимите норми. Резултатът от това сравнение ще потвърди или отхвърли хипотезата за съвпадане на регулационната линия и материализираната имотна граница. Всичко това е вярно, ако имотната граница е вярно отразена в кадастралната основа. Грешката в отразената имотна граница трябва да се отстрани преди да се установява съвпадение между регулационната линия и имотната граница. Интересен случай, при липса на грешка в имотните граници, представлява възможността за взаимно положение, показана на фиг. 1.
41
ГКЗ 5-6 ' 2019