При високи води средното вертикално изменение на някои опори, изразено в повдигане, се движи от +1.7 mm до + 4.7 mm, спрямо първоначалното измерване. Средното вертикално изменение на някои опори, изразено в слягане, се движи от – 0.4 mm до – 13.3 mm.
3.3. Отклонения от вертикалата - хоризонтални
деформации
В най-горните западни части на колоните са замонолитени - 18 броя марки визирни сигнали (контролни точки): 19, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36 и 37 (фиг. 16). Тези сигнали представляват месингови цилиндри с височина 30 см, в горния край на които могат да се навиват визирни конуси, за класически ъглови измервания и светлоотразителни призми (рефлектори) за измерване с тотални станции.
Фиг. 16. Схема на визирните марки по опорите и визурите за тяхното определяне
Координатите на визирните сигнали сега са определени чрез ъглови и дължинни измервания, с тотални станции при две положения на зрителната тръба, при два гируса.
В началото на измерванията през 2000 г. се използваха теодолитите Zeiss Тheo 010А и Тheo 010Б, с ъглова точност 10сс, впоследствие се наложиха тоталните станции с едновременно измерване на ъгли и дължини, осигуряващи ъглова точност 1,0 mgon и точност за измерване на разстояния 2 mm + 2 mm/km.
За да се избегне влиянието на слънчевата инсолация, измерванията на опорите се извършват сутрин рано, преди изгрев слънце, или при облачно, тихо, спокойно и безветрово време.
Хоризонталните измервания се обработват на компютър и изравняват по метода на най-малките квадрати с програмата ТPLAN. Средните квадратни грешки по положение на измерените контролни точки се получават в рамките на ±3 mm до ±5 mm, с изключение на марка 19, която се получава с ±7.8 mm заради това, че се намира най-северно, и определянето и е с най-лоша геометрия.
Хоризонталните премествания на контролните точки са изчислени и представени в таблици спрямо началното измерване и спрямо предходното измерване, съгласно следните формули и означения:
1. X1, Y1 – Координати от първото (началното) измерване;
2. Xn, Yn – Координати от n -то измерване;
3. Δxn = Xn – Xn-1 – Преместване на контролната точка по ос X, при всяко следващо измерване;
4. Δyn =Yn – Yn-1 – Преместване на контролната точка по ос Y, при всяко следващо измерване;
5. rn =√(Δxn2 + Δyn2 ) – Преместване на контролната точка спрямо предходното измерване;
6. αrn =arctan(Δyn)/(Δyn ) – посочен ъгъл на преместването rn;
7. ΔXn = Xn – X1 – Преместване на контролната точка по ос X спрямо началното измерване;
8. ΔYn =Yn – Y1 – Преместване на контролната точка по ос У спрямо началното измерване
9.Rn =√(ΔXn2 + ΔYn2 ) – Преместване на контролната точка спрямо началното измерване;
10. αRn=arctan[(ΔYn)/(ΔXn)] – посочен ъгъл на придвижването Rn;
11. Определена е височината на колоните от земята до върха на визирната марка – Н;
12. Относителното отклонение на всяка колона от вертикалата е Q(отн.):
Q(отн.)=R/H.
Относителното отклонение представлява отношението на деформацията към височината на колоната. За целта са определени височините на визирните марки спрямо техните устои и така са получени височините на всяка една колона. Относителното отклонение сравнено с допустимото по норматив – 0.0040, определя състоянието на всяка опора по отношение на отклонението й от вертикалата, спрямо първоначалното измерване.
37
Фиг. 17. Графичното представяне отклонението от вертикалата с вектора R и посочния му ъгъл α
ГКЗ 5-6 ' 2019