При такива прецизни GNSS измервания, както е в случая, се осъществяват статични измервания на векторите в мрежата. Реално в мрежата се измерват вектори в пространството между отделните точки, образуват се затворени фигури, най-често триъгълници, и се изравнява мрежата по метода на най-малките квадрати. Някои от точките при изравнението се приемат с фиксирани координати, т.е. се приема, че са неподвижни и спрямо тях се определят другите точки. Всички тези определения стават в световната координатна система, като се извършва трансформация на координатите на точките в подходяща локална координатна система.
За далечни неподвижни точки са приети три точки:
ДНР 2 –стълб за принудително центриране от мрежата на Пристанище„Русе Изток“;
ДНР 37 – дълбок нивелачен репер от градската дълбочинна мрежа,
ГТ 1 – изходна станция за наблюдение на
Новоопределените точки чрез GNSS измервания са станции от опорната мрежа на моста.
През различните периоди на измерването са използвани различен брой и вид приемници. Първоначалното измерване е извършено с три приемника, а последното – с пет. Дължината на сесиите е 45 минути, като всички приемници записват данни през интервал от пет секунди, а приетата ъглова маска е 15°. При провеждане на измерванията с воден карнет за GNSS измервания, в който са записвани всички необходими данни при измерването – височина на антената, начало и край на сесията, интервал на записване, марка, модел и сериен номер на приемника, вид на стационирането.
При първоначалните измервания мрежата е изравнявана със софтуера на Leica Geo Office, а в последствие – с Trimble Business Center. Получените средни квадратни грешки на пространственото положение на точките е до ± 5mm, а в положението на точките е от ± 2 mm до ± 4 mm.
След извършване на последното измерване на опорната мрежа се вижда, че за периода от декември 2005 г. до юни 2016 г. най-големи премествания има НС 4 – 27 mm на посочен ъгъл 278g. Останалите точки за същия период са показали премествания от 7 до 14 mm.
3.КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НИВЕЛАЧНИ РЕПЕРИ
3.1. Измерване вертикалните и хоризонтални
деформации на опорите от 19 до 37
Основните причини за поява на деформации са:
• Липса на предварителна противопропадъчна подготовка на земната основа;
• Намокряне на земната основа от повърхностни, дъждовни, канализационни, водопроводни и технологични води, лошо изпълнена вертикална планировка;
• Отрицателни действия на превишаващи проекта полезни товари и оборудване, динамични сътресения и земетресения;
• Влияние на започнали и неотстранени деформационни процеси;
• Комбинирано влияние на горепосочените причини.
Геодезическите методи осигуряват определяне на действително настъпилите премествания на определените контролни точки и репери от съоръженията и сградите.
Прецизните геодезически измервания за изследване деформациите, съгласно нормативните документи, трябва да се извършват от един и същ операторски екип, по един и същ метод, при използване на едни и същи инструменти и пособия.
Деформацията се получава като разлика от две величини И0 и Иn, и когато те са натоварени с едни и същи случайни и систематични грешки, при изваждането се елиминират:
Дn = Иn – И0, където
И0 – начално измерване;
Иn – n-то измерване.
Практически при това единообразие на метод, екип и инструменти, грешките в измерените премествания се свеждат до минимум.
По време на полските измервания се отчитат атмосферните условия от метеорологичната станция на ИАППД гр. Русе:
- температура на въздуха;
- атмосферно налягане в hPa;
- посока и скорост на вятъра;
- относителна влажност;
- водно ниво на р. Дунав, спрямо пегела в гр. Русе.
Така впоследствие се определя някаква зависимост и се търси определена корелация от атмосферните условия, водно ниво, както и тяхното комбинирано влияние.
Най-голямо влияние на деформационните процеси оказва водното ниво на р. Дунав. По тази причина измерванията се редуват периодично при ниски и високи води.
3.2. Изследване вертикалните деформации на опорите
от 19 до 37
На всяка опора от западната и източна страна на горната част на бетона са стабилизирани нивелачни репери – полусферични болтове (горни), общо – 36 броя, за наблюдение при високи води (фиг. 11), (фиг. 12). По цоклите на опорите от земната част на моста, от опора 25 до опора 37 от същите страни са стабилизирани стенни сферични нивелачни марки (долни) на височина около 0.80 m от терена, общо – 30 броя. Тези нивелачни репери може директно да се нивелират от земята при ниски водни нива на р. Дунав.
Фиг. 11. Схемата на нивелачните марки по опорите и нивелачните полигони
35
ГКЗ 5-6 ' 2019