2. ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖА
2.1. Общи данни за комбинираната опорна мрежа
За извършване на геодезическите измервания и изследвания за установяване пространствените премествания и деформации на строителната и метална конструкция на моста, е построена комбинирана опорна геодезическа мрежа от дълбоки нивелачни репери и точки от ъгловодължинна мрежа (фиг. 2).
Фиг. 2. Схема на комбинираната опорна мрежа от точки на ъгловодължинната мрежа и тази от дълбоки репери
Дълбоките нивелачни репери са построени чрез сондажи и тръби, закотвени дълбоко в практически непропадъчна земна основа или скала (апски варовици), която e приета за неподвижна. Проектирането и изграждането на реперната мрежа е извършено от Изследователската база по геотехника в гр. Русе към Геологическия институт на БАН, под ръководството на проф. Г. Милев [1].
2.2. Изходните основни дълбоки нивелачни
репери
Реперите са:
– Дълбоки нивелачни репери ДНР 1, ДНР 2 и ДНР 3.
– НР 8 – стенен държавен нивелачен репер, стабилизиран на югозападния устой на надлеза за гр. Силистра.
Тези репери се определят и контролират преди всяко измерване от най-близките ДНР 9, ДНР 10 и ДНР 37 от градската дълбочинна нивелачна мрежа, чрез прецизна геометрична нивелация с изисквания за държавна нивелация I клас и последващо изравнение по МНМК. Всички коти на дълбочинните нивелачни репери са определени в Балтийска височинна система.
Много предприятия като „ТЕЦ Русе“ - Изток и Запад, Корабен завод, пристанищата Изток и Запад, Лимана на ИАППД, Телевизионна кула - Русе, имат изградени подобни изходни репери, които използват за изходни при изследване на вертикалните деформации на сградите и съоръженията им (фиг. 3).
2.3. Ъгловодължинна мрежа
За изходна мрежа за изследване на хоризонталните деформации на моста е изградена и отделна ъгловодължинна мрежа от стълбове за наблюдение с устройства за принудително центриране. Тази мрежа е в локална координатна система, като оста Х съвпада с надлъжната ос на моста (посока юг – север), а оста У е успоредна на водното течение на р. Дунав (посока запад – изток). По този начин измерените деформации лесно се представят и онагледяват. При необходимост измерванията може да се трансформират в Кадастрална координатна система БГС 2005.
Изходната ъгловодължинна мрежа се състои от 7 броя станции (фиг. 4):
Фиг. 3. Дълбок нивелачен репер
Фиг. 4. Опорна мрежа за изследване на хоризонталните деформации
33
ГКЗ 5-6 ' 2019