с точка от оста на моста или да е разположена в близост до мостовите устои;
• от двете й страни, на еднакво разстояние от нея (изчислено по форм. (11)) се разполагат други две изходни точки, от които могат да се трасират:
• чрез права ъглова засечка или биполярна засечка - центровете на опори, отдалечени до около 260-280 m от направлението на изходните точки.
• чрез индиректни методи - центровете на опори отдалечени до около 400-450 m от направлението на изходните точки, като положението на помощните точки може да се определи чрез едностранни (към точки от по-близкия бряг) ъглово-дължинни измервания или GNSS.
При трасиране на мостове с дължина над 1000 m (когато не е възможно поставяне на междинни точки в зоната на препятствието), се препоръчва създаването на мрежи, състоящи се от 10 точки (по пет на всеки бряг), при което двойките допълнителни точки на всеки бряг се разполагат симетрично на средната точка, на разстояние, определено отново по форм. (11), но при използване ъгъла на засичане, определен за средната опора на моста.
Опорите, отдалечени на повече от 400-450 m от брега, се препоръчва да се трасират с използване на индиректни методи, като координатите на помощните точки могат да се определят, както следва:
• при отдалечение до около 750-800 m от двата бряга - чрез двустранни ъгловодължинни измервания (към изходните точки от двата бряга) или GNSS.
• при отдалечение на помощните точки от бреговете на над 800 m – чрез GNSS.
Тук трябва да се има предвид, че препоръчаните по-горе максимални разстояния (отдалечения) за използване на ъгловодължинни измервания или трасировки са определени при средни условия на визиране.
Използването на ъгловодължинни измервания или алтернативните им GNSS наблюдения за определяне на помощните точки при индиректните методи на трасиране, е въпрос на преценка от страна на геодезиста на обекта, предвид конкретните условия и времето, с което се разполага. С оглед на това, трябва да се има предвид, че при използване на GNSS, необходимата в случая милиметрова точност се постига с наблюдения в статичен режим с продължителност 2-3 часа. Ето защо в редица случаи е по-подходящо близките до устоите опори да се трасират директно с използване на ъгловодължинни измервания.
ЛИТЕРАТУРА
1. Атанасов, С., Л. Тодоров. Геодезия 2. С. Техника. 1991. 422
2. Бакалов, П., В. Вълчинов, Р. Янева. Ръководство за
упражнения по Геодезия. С. Техника. 1991. 507
3. Баран, П. И., В. И. Мицкевич, Ю. В. Полищук, С. Г. Радов.
Применение геодезических засечек, их обобщенные
схемы и способы машинного решения, М.
Недра. 1986. 163
4. Большаков, В. Д., Г. П. Левчук. Справочное руководство по
инженерно-геодезическим работам. М. Недра. 1980. 782
5. Видуев, Н., П. Баран. Геодезические разбивочные работы.
М. Недра. 1973. 215
6. Димитров, А. Инженерна геодезия. С. Техника. 1989. 418
7. Коугия, В., В. Грузинов, О. Малковский и В. Петров.
Геодезические работы при строительстве мостов. М.
Недра. 1986. 248
8. Левчук, Г. П. Прикладная геодезия. Геодезические работы
при изысканиях и строительстве инженерных
сооружений. М. Недра. 1983. 400
9. Пеевски, В., М. Венедиков. Геодезия. С. Техника. 1966. 464
10. Стефанова, А., Т. Костадинов. Точност на геодезическите
работи при строителството на мостове. Геодезия,
картография, земеустроиство. 2019. 1-2. 10-14
Рецензент: чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев
Адрес на автора:
Ас. инж. Ани Стефанова, УАСГ, кат. „Приложна геодезия”, гр. София, бул. “Хр. Смирненски” №1, P315А, e-mail: [email protected]
31
ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ
СЪЮЗИ (ФНТС)
Федерацията на научно-техническите съюзи в България, или Федерацията, е творческо-професионално, научно – просветно, неправителствено, неполитическо сдружение с нестопанска цел на юридически лица - съсловни организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ, в които членуват инженери, икономисти и други специалисти от областта на науката, техниката, икономиката и земеделието.
ФНТС осъществява двустранно сътрудничество със сродни организации от редица страни.
ФНТС обединява 19 национални сдружения - научно- технически съюзи /НТС/ и 34 териториални сдружения - ТС на НТС, в които членуват над 15000 специалисти от цялата страна.
ФНТС е съучредител и член на Световната федерация на инженерните организации (WFEO).
ФНТС членува и в Европейската федерация на националните инженерни асоциации (FEANI), ФНТС е член на Постоянната конференция на инженерните организации от Югоизточна Европа /CO.P.I.C.E.E./, Глобалният Договор на ООН, Европейски млади инженери (EYE). ФНТС притежава изключителното право за България да предлага на FEANI български инженери за удостояване с титлата EUR ING / Европейски инженер /.
Лице за контакт:
д-р инж. Бойко Денчев, e-mail: [email protected]
ул. "Г.С.Раковски" №108 , София, 1000
ГКЗ 5-6 ' 2019