Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2019 (За сайта) | Page 27

ИНЖЕНЕРНА ГЕОДЕЗИЯ

ПРОЕКТИРАНЕ НА 2D ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА ПРИ ПРЕМОСТВАНЕ НА ШИРОКИ ВОДНИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Ас. инж. Ани Стефанова, УАСГ, гр. София

SUMMARY

The article offers а principle methodology for designing a geodetic control network for overcoming wide water obstacles, in which the position of the points along the obstacle banks is determined in such a way as to provide the required setting out accuracy of all piers, including the outermost ones, using virtually all setting out methods.

Key words: geodetic control network, water obstacle, setting out accuracy, piers, setting out methods.

РЕЗЮМЕ

В статията е предложена принципна методика за проектиране на геодезически мрежи при премостване на широки водни препятствия, при която разположението на точките по бреговете се определя така, че да се осигурява изискваната точност на трасиране на всички опори, включително и най-отдалечената, с използване на практически всички методи на трасиране.

Ключови думи: геодезическа мрежа, водно препятствие, точност на трасиране, мостови опори, методи на трасиране.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Най-важното условие за реализиране на надеждно геодезическо осигуряване при мостовото строителство е създаването на мрежа с достатъчно на брой точки, подходящо разположени от гледна точка на използване на практически всички съвременни геодезически методи за трасиране в план (равнината x, y). Ето защо при проектиране на мостови геодезически мрежи е необходимо да се вземат предвид:

• изискваната точност на трасиране;

• необходимата точност в положението на точките от мрежата;

• геометричните параметри на моста (дължината на съоръжението, големината на отворите, разположението на опорите и тяхната височина);

• възможност за избор на подходящи методи за трасиране и определяне на техния обхват (максималното разстояние от трасировъчната станция до трасирания обект) при осигуряване на изискваната точност, така че да се осигури трасирането на целия обект.

В специализираната литература [1],[4],[6],[7],[8] липсват конкретни препоръки относно проектирането на изходните точки, необходими за трасиране на големи мостове, както и методика за определяне на местата на тези точки. Ето защо една от основните цели на изследванията на автора е разработване на методика за определяне на местата на изходните точки като функция на необходимата точност на трасиране и геометричните параметри на моста, при изходен метод на трасиране – права засечка.

2. ПРОЕКТИРАНЕ НА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА ПРИ

ГОЛЕМИ МОСТОВЕ

Изборът на подходящ метод за трасиране при всеки един етап от изпълнението на строително-монтажните работи зависи от множество фактори:

• геометрията (брой и разположение на точките) на положената мрежа;

• отдалечението на трасирания елемент от точките на мрежата;

• конкретните условия за видимост между трасировъчните станции и трасираните точки в хода на строителството;

• технологичния график за изпълнение на строително-монтажните работи;

• ефективност на трасировъчните работи в смисъл на постигане на необходимата точност за времето, определено в технологичния график.

При строителството на мостове могат да се използват практически всички известни методи за трасиране. Както е известно, директното трасиране от точки от опорната мрежа, с което може да се постигне изискваната точност, се реализира с помощта на достатъчно точни ъглово-дължинни измервания.

Индиректните начини за трасиране могат да се реализират по два начина:

1) Приблизително трасиране на точката (до 5-10 cm) по някакъв начин, например чрез единична права засечка, полярен метод, створно-дължинен метод и др. Определяне на координатите на трасираната точка с необходимата точност чрез прецизни ъглово-дължинни или GNSS измервания. Редуциране (преместване) на точката в проектното й положение.

2) В близост (няколко метра) до трасираната точка се избира и стабилизира помощна точка, чиито координати се определят с точност по-висока от изискваната за трасиране с около 10-15%. За тази цел се използват прецизни ъглово-дължинни измервания (права засечка, комбинирана засечка, реализирана с опция „free station”) или GNSS наблюдения в статичен режим. От помощната точка, обикновено с използване на полярен метод, се трасира търсената точка.

Известно е, че точността при определяне или трасиране на точки, с помощта на ъглово-дължинни измервания, зависи от точността на измерените елементи, точността на изходните точки и взаимното разположение на новоопределяемите и изходните точки (геометрията на мрежата). В конкретния случай това означава, че за постигане на изискваните в мостовото строителство точности на координатните определения, освен използването на прецизни инструменти, е необходимо и създаване на мрежи с геометрия, подходяща за използване на изброените по-горе методи за трасиране.

В следващото изложение е описан разработеният от автора метод за проектиране на местата на изходни точки от геодезични мрежи, с което се осигурява подходяща геометрична форма, позволяваща директно трасиране на центровете на мостови опори с необходимата точност, с използване на ъглово-дължинни измервания. Теоретичните изводи и постановки, изложени по-долу, са основани на формулите за оценка на точността на права ъглова засечка.

25

ГКЗ 5-6 ' 2019