18
„Цанков камък“, сканирана през 5 cm. Изрязана е част от облака с гъстота на точките 5 cm, включваща 44763 точки. Апроксимирана е повърхнина от втора степен по облака от точки. Оценката е направена за гъстота 5, 10, 20 и т.н. през 10 cm до 100. Средната квадратна грешка на апроксимираната повърхнина започва да расте при гъстота на точките по-голяма от 80 cm.
За да се види влияе ли гъстотата на точките върху точността на модела на язовирна стена „Студена“, облакът от точки е редуциран до разстояние между точките 50 сm. Създаден е нерегулярен модел на повърхнината по тези точки и е оценен. Същото е изчислено при гъстота на точките 80 сm. Получен е аналогичен резултат.
4.3. Оценка на интензитета на отразения сигнал
вследствие на слънчевото огряване
Направена е оценка на влиянието на осветеността върху интензитета на отразения сигнал: измерени са 283146 точки през септември и 459316 точки през март. Налице е увеличаване на силата на отразения сигнал на огрятите от слънце участъци (фиг. 4.1), а оттам и намаляване на гъстотата на измерените точки в облака.
Фиг. 2. Карта и хистограма на интензитета на измерените точки през септември (ляво) и март (дясно)
Направена е оценка на влиянието на осветеността върху гъстотата на облака за огрятия от слънцето участък - 69148 точки през септември и 165348 точки през март (фиг. 2). Изчислен е коефициентът на намаляване К = 2,39. Наблюдава се чувствително намаляване на гъстотата на точките в ослънчените участъци.
Фиг. 3. Гъстота на облака за огрятия от слънцето участък
Фиг. 4. Гъстота на облака за участък в сянка - 213998 точки през септември и 293968 точки през март К=1,137.
4.4. Оценка на влиянието на влажността на материала
върху интензитета
За да се оцени влиянието на влажността на стената върху интензитета на точките в облака, е направено сравнение между двата облака от точки, получени при измерване на стената на яз. „Студена“ при два периода на измерване. Забелязва се значителна загуба на интензитет при висока влажност на стената, особено на преливника.
Фиг. 5. Интензитет на отразения сигнал при висока влажност на язовирната стена (ляво) и ниска влажност на язовирната стена (дясно)
4.5. Оценка на влиянието на геометрията на сканиране
Направено е сравнение между двата облака от точки, получени при измерване на стената на яз. „Студена“ при един цикъл от две станции, с цел да се провери в полски условия точността на инструмента и влиянието на местоположението на скенера спрямо обекта. За да се работи с идентични параметри, е намалена гъстотата на облака от 1 cm на 10 cm разстояние между точките. Така точките от станция 1 се редуцират от 44 млн.т. на 1 млн.т., а точките от станция 2 се редуцират от 15 млн.т. на 0,7 млн.т. Извършено е сравнение на двата облака от точки по метода облак-облак. След проверка за гаусово разпределение на разликите се получава най-вероятна стойност 9 mm със средно квадратно отклонение 4 mm. В тази разлика е включено и влиянието на разстоянието и различният ъгъл на отражение на лъча при двете станции.
5. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всички разгледани фактори влияят върху измерването на отделна точка, като добавят шум или променят интензитета и формата на излъчения сигнал. Точността на измереното разстояние зависи от качеството на получения сигнал. Тази статия предлага едно изследване на интензитета на отразения сигнал при измервания с НЛС съобразно геометрични влияния провокирани от ъгъла на отражение и разстоянието до обекта. Измерената стойност на интензитета не само отразява геометричните влияния върху измерване на разстоянието на НЛС, но също така и радиометричните свойства на обекта, които представляват интерес по отношение на влиянието им върху получения сигнал. Планирането на измерванията е от изключително значение за подготовката на полската работа и планиране на разходите. Вече е възможно да се разгърне напълно потенциала на НЛС по отношение на постижима точност чрез определяне на оптимално положение на скенера и избор на подходящи атмосферни условия.
ЛИТЕРАТУРА
1. Antova G., Chalenges at modelling of point clouds for deformation
analisys, Annual of UACEG, Sofia, 2017
2. Antova G., Registration process of Laser Scan Data in the field of
deformation monitoring, Procedia Earth and Planetary Science,
pp. 549-552, ISSN: 1878-5220, 2015
3. Grimm, D., Leica Nova MS50 White paper, 2013. Accessed
15.12.2018
4. Kunchev, I., Geo-information aspects of Building information
modeling (BIM) for AEC industry, Annual of the University of
Architecture, Civil Engineering and Geodesy, Volume 52, Issue
2, ISSN 2534-9759, 669 – 683, 2019
5. Mickrenska, Ch., Need of 3D cadastre”, Geodesy, Cartography and
Land Management, 2016
6. Nedialkov D., St. Asparuhov, 2016. Application of the information
technology to integrate the projects of all disciplines in a single
building information model”, In Proceedings of XVI-th
international scientific conference VSU'2016, Sofia, Bulgaria.
7. Pavlov P., Grafs and Geomatics Jajda, Sliven, 2018
8. Scanning geometry : Influencing factor on the quality of terrestrial
laser scanning points// ISPRS Journal of Photogrammetry and
ГКЗ 5-6 ' 2019