добър човек, който обичаше хората и живота и който отдаде своята младост и талант за изграждане на Военно-географската служба на Българската армия и изграждането на Клуб топографи към Столичния съвет на СОСЗР.
Ако е вярно, че добрите хора са високо в небето, то и доц. Ангел Божанов би трябвало да е там, при любимите си звезди, които наблюдаваше в продължение на десетилетия!
Доц. д-р инж. Венета Коцева
55
ГКЗ 5-6 ' 2018
През м. септември 2018 г. ни напусна един от известните геодезисти в софийската колегия - инж. Никола Иванов Христов. Отличен специалист, скромен и дружелюбен колега, творческа личност – такъв го виждахме ние, неговите приятели. Роден е на 10 декември 1934 г. в гр. Пловдив, където завършва средното си образование. През 1958 г. се дипломира като инженер, специалност „ГФК” в Инженерно строителния институт (сега УАСГ). По време на следването си проявява интерес към фотограметрията и неслучайно дипломната му работа е в тази област. През студентските си години, а и по-късно, упражнява един от най-екстремните спортове – алпинизмът, като участва в изкачването на стръмни скални масиви не само у нас, а и в бившата ГДР.
Започва работа в ПО „Геопланпроект“ София, като извършва различни дейности по ЕТК: триангулация с местно значение, опорни мрежи за фотограметрично заснимане, дешифриране, стереокартиране, включително и за планове в М 1:500 и М 1:1000 на селищни територии. Преминава през всички производствени длъжности и стига до „специалист” в отдел „Качествен технически контрол“. Това му дава възможност да придобие значителен професионален опит и да извършва работата си висококачествено. Неслучайно изработва и внедрява седем рационализаторски предложения.
Оформил се като добър специалист, има възможност да бъде полезен на много организации и служби и да получава покани да сътрудничи на някои от тях. Работи в НИИГиФ по няколко теми, една от които е „Аеротриангулация при картиране в едри мащаби“, внедрена в ПО „Геопланпроект“ и използвана многократно. В ИП „Пътпроект“ и ИП „Транспроект“ има заслуга за внедряване на стереофотограметричния метод при изработване на едромащабни планове в М 1:1000 и М 1:2000 за нуждите на пътните магистрали и реконструкцията на жп линии. През 1968-1970 г. е изпратен на задгранична работа в Кралство Афганистан, където достойно представя българската геодезия при изработването на плановата основа за проектиране на хидротехнически съоръжения.
Изпращан е на специализация в ЦНИИГАиК – Москва и в Комбината по геодезия и картография – Лайпциг, за запознаване с технологиите и програмите за създаване на фотограметрични опорни мрежи чрез аналитична блокова аеротриангулация.
Неговите качества на ерудиран геодезист са причина да постъпи на работа в Главно управление по геодезия и картография като специалист по фотограметрия. Тук, съчетавайки своите технически умения с административен опит, той успешно изпълнява многобройни задачи, свързани с аерозаснимане за ЕТК и за планове на урбанизирани територии, извършвани от КИПП „Геопланпроект“, както и за внедряване на аналитична пространствена блокова аеротриангулация (програмите STECOM 1977 и АБА 1979).
Последните години на неговата трудова дейност са в Дирекция „Централен кадастър“, където е началник на отдел „Първична информация“, С колектив създава технология за изработване на ортофотопланове на гранични райони и технология за създаване на ортофотопланове в едри мащаби, с помощта на персонален компютър.
Като пенсионер изпълнява редица геодезически дейности, свързани с приложението на закона за СПЗЗ, като: изработване на ортофотопланове в М 1:5000, 1:2500, 1:2000 за възстановяване собствеността на земеделските имоти, създаване на геодезическа основа за дейностите по земеразделяне, трасиране на планове за възстановяване на собствеността и др. Участвал е в пилотния проект по програма „ФАР“ за създаване на цифрови кадастрални планове в област Добрич.
Той беше активен участник в мероприятията на Пенсионерското дружество и член на ръководството като секретар. Тук той проявяваше изключително старание и даваше своя принос за добрия климат при провеждане на седмичните сбирки на софийското дружество. До последните си дни той не само редовно присъстваше, но беше инициатор и изпълнител на много полезни начинания на дружеството.
Обичаше своя роден град Пловдив и се интересуваше от културните, обществените и други прояви. Особен интерес проявяваше към археологията на града, снабдяваше се с публикации и ги предоставяше на колегите си.
Инж. Никола Христов отстояваше с достойнство името геодезист и фотограметър – точен, взискателен и отговорен в работата си, етичен и внимателен с колегите си, винаги споделяше своите знания и опит с по-младите.
Да си спомним за него и за приноса му в геодезията.
Колеги от Пенсионерското дружество при СГЗБ
ИНЖ. НИКОЛА ИВАНОВ ХРИСТОВ