35
Площта на националната територия е 111 001.9 km2 4 . Средната гъстота на населението е 71,8 чов/km2 (по-малко с 8.2%, в сравнение с предишния изследван период). На човек от населението се падат по 6,2 da обработваема земя.
В началото на периода най-висок дял съставляват земеделските територии (59.2%), следвани от горските с 33,1%. Урбанизираните територии са 5%, териториите, заети от води и водни обекти - 1.8%, териториите за добив на полезни изкопаеми и за транспорт съставляват по- малко от 1%.
След 1998 г. и до края не периода се отчита намаляване на относителния дял на земеделските територии. Факторите, които влияят, са увеличаване броя на изоставените земи, които се самозалесяват или стават негодни за използване за земеделски цели, увеличаване на защитените територии, актуализиране на данните за различни обекти от „Картите на възстановената собственост“ (КВС) [19], промяна на предназначението на земеделски земи за нуждите на строителство и др. Слаба положителна промяна с 0,1 % се отчита само в периода 2000-2003 г.
За урбанизираните територии, в периода след 2000 г. се наблюдава значителна промяна в относителния им дял – намаляване с около 1%. Причината е свързана с реституционните дейности на земеделските земи, завършили в края на 2000 г., тогава по данни на НСИ е възстановено правото на собственост на около 5 680 хил. ха, или 99.8% от признатата за възстановяване земеделска земя. В този процес, територии в границите на населените места, определени с регулационни планове или околовръстен полигон, дефинирани като урбанизирани територии, са възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) като земеделски, и са извадени от баланса на урбанизираните територии. След 2003 година, делът на урбанизираните територии отново нараства, но със слаби темпове. Това се дължи основно на проведени процедури по промяна на предназначението на земеделските земи за други нужди - предимно за строителство. [9]
По–сериозна е промяната в дела на горските територии – той нараства сравнително равномерно през целия изследван период, като следствие от реституционните процеси по реда на Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горски фонд (ЗВСГЗГФ), както и поради преминаване на част от земеделските земи към горските територии след самозалесяване.
Важно е да се отбележи, че в практиката се констатира и съществена разлика между площта на горските територии, водеща се на отчет в Държавните горски стопанства по Лесоустройствените планове (сега Горскостопански планове) и площта на горските територии, отразена в КВС, това в известна степен води и до нееднозначни изводи при изследване на промените в дяловете на тези поземлени ресурси.
Териториите заети от води и водни обекти не променят съществено своите площи. При териториите за добив на полезни изкопаеми се наблюдава намаление, а при териториите за нуждите на транспорта има известна динамика през годините, но в края на изследвания период се доближава до изходната си стойност.
За да бъде възможна известна сравнимост с данните за обработваемите земи от периода 1965-1989 г., са проследени два показателя – Използвана земеделска площ (ИЗП) и Обработваема земя (ОЗ). Съгласно анкетата БАНСИК 5 на МЗХ:
- ИЗП включва обработваемите земи, трайните насаждения, постоянно затревените, оранжерийните площи и семейните градини, тоест ИЗП в основната си степен е идентичен с показателя обработваема земя, прилаган в периода 1965-1989 г., както и в баланса на земята от 2000 г.;
- ОЗ включва площите, при които се прилага сеитбооборот, временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите.
През 1998 г., площта на ИЗП е 5645000 ha и през целия период е отчетлива тенденцията на намаляване (с 5.9%). При обработваемата земя през целия период има динамика. След съществено намаление през 2003-2006 г. тенденциите се обръщат.
Причините за намаляване на земеделските земи и на ИЗП са резултат от редица проблеми, обусловени от разпадането на плановото стопанство, и ефекта от реституционните процеси, довели до неефективно земеползване. Но положителният ръст при ОЗ се дължи на ефекта от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Общата селскостопанска политика се оказва решаващ фактор за развитие на българското земеделие и до настоящия момент. Използването на механизмите на ОСП и нарастването на достъпа до финансиране води до въвличането на нови оператори в земеделския бизнес и до по-ефективни форми на земеползване. С това се обяснява и увеличаването на дела на обработваемата земя в рамките на ИЗП. По този показател последните години България е сред първенците на Европейския съюз (ЕС) по ръст на обработваема земя
Въпреки трансформацията на земеделските земи, основно към урбанизирани и горски, в България делът им е над средния за Европа (41.1 % към 2015 г.), и страната ни заема средна позиция по този показател сред страните членки (ЕС 28) (фиг.3). Сред първите са Дания (63,1%), следвана от Ирландия, Унгария и Румъния. Това важи и за горските територии - средната за ЕС 28 стойност е 32.6% . Тук очаквано сред първите са онези държави-членки, които имат висока степен на покритие на гори и където използването на земеделска земя е доста ниско: Финландия, Швеция, Словения, Естония и Латвия, на другия полюс са: Ирландия, Обединеното кралство и особено Холандия с 3,5%.
Около 15,8% от територията на ЕС-28 през 2015 г. е изоставена или не е имало видимо използване на земята. Европейската статистика отчита, че това са земи, които са изключени от всякакви социално-икономически ползи - например в резултат на това, че са в защитени зони, където социално-икономическите дейности са напълно забранени или силно ограничени; или са отдалечени или по друг начин труднодостъпни райони, които не са привлекли социално-икономически дейности. Южните държави-членки на ЕС често се характеризират с относително висок дял за този показател (н.е. Кипър-41,7%). По този показател България се доближава до средните за ЕС-28 нива.
Териториите в ЕС-28 за жилищно и обществено ползване са 6.7 %, ако трябва да се направи паралел с урбанизираните територии в България, които включват и други видове дейности, то по този показател страната ни е с дял под средния за Европа.
Използването на земята, свързано с тежкото въздействие върху околната среда, заема 3.3% от територията на ЕС-28. Показателят включва транспорт, комуникационни мрежи, съхранение и защитни работи, добивна промишленост, производство на енергия, обработката на водата и отпадъците и др. Най-голям дял от тежкото въздействие върху околната среда в общото ползване на земята са регистрирани в Нидерландия, където за тази цел са използвани 10,1% от земята. Това се свързва с транспортна мрежа с висока плътност и големи складови площи за пристанища и логистични услуги. Следващите най-големи
ГКЗ 5-6 ' 2018
4 Съгласно баланса на земята към 31.12.2000 г., НСИ
5 Българска анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура