на земята“, като след отмяна на действието на закона тази практика се нарушава, и има периоди, за които няма налични официални данни за състоянието на поземлените ресурси.
Факт е обаче, че средното за страната планирано съотношение се задържа на приетото равнище (42,8/57,2%), но за отделните окръзи към 1989 г. е планирано, а след това и отчетено съществено намаление на дела на обработваемите земи. Тоест, заложените цели, не са били постигнати. Посочените причини са заемането на обработваема земя за неземеделски нужди поради силно изразената урбанизация и индустриализация в тези години.
Въпреки тези факти, на базата на водения баланс са генерирани важни изводи за закономерностите и тенденциите в разпределението на земята, в т.ч. са приети нормативи на национално и окръжно равнище, с оглед на опазването й, и с цел разширяване на обработваемата земя, и разкриване на допълнителни териториални ресурси.
Последващите години - 1989-1999 г. - са белязани от исторически за България политически и социално-икономически промени в държавния строй, които се отразяват на преразпределението на дяловете на поземлените ресурси. Но поддържането на национален баланс не е сред приоритетите при управлението на териториите. Действията през този период са насочени основно към доказване и възстановяване на правата на собственост върху поземлените имоти по редица реституционни закони. Ролята на баланса на земята като средство за вземане на управленски решения на национално ниво се загубва почти напълно и в последващите години. За нуждите на различни държавни ведомства – Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и др., са правени изследвания и са разработвани баланси, които касаят конкретни категории поземлени ресурси, но при сравнения се установява, че имат значителни несъответствия в данните, които представят.
Първоначално балансът на националната територия за периода след 1998 година, се изготвя за шест вида територии, регламентирани в Закона за единния кадастър и правилника му за приложение.1 Това са териториите, предназначени за нуждите на селското стопанство, за нуждите на горското стопанство; територии, заети от населени места, заети от водни течения и водни площи; територии, предназначени за добив на полезни изкопаеми, и територии, предназначени за нуждите на транспорта. Впоследствие, (след 2000 г. до последно издадения статистически справочник през 2018 г.) Националният статистически институт (НСИ) ги следи и публикува отново в 6 категории, но с актуализация на названията: земеделски територии, горски територии, населени места и други урбанизирани територии, водни течения и водни площи, територии за добив на полезни изкопаеми и територии за транспорт и инфраструктура. [17]
Тук възниква и значимият въпрос защо официалната ни статистика не се съобразява със седемте категории на видовете територии, според основното им (трайно) предназначение, регламентирани в Закона за устройство на териториите (ЗУТ) и в подзаконовите нормативни актове на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР): отменената вече Наредба 3 от 2005 г. и последвалата я Наредба №РД-02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Сериозен е и проблемът с актуалността на данните в официално публикуваните баланси през годините. През 2000 г. НСИ представя баланс на националната територия, с посочени източници на информация: Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и МЗХ. Това са данни, които от 2001 до 2013 г. във всички издадени годишни статистически справочници на НСИ остават непроменени, т.е. за цели 12 години те са с актуалност към 31.12.2000 г. След 2013 година НСИ публикува баланс на територията с източник на информация „МЗХГ - „Баланс на земеделските земи към 31.12.2011 година“. С тази актуалност и същия източник на информация е дори и последният официално публикуван баланс на националната територия в издание на НСИ за 2018 г. [17]. В този контекст, важно уточнение е, че АГКК, която има вменено законово задължение 2 да съставя и поддържа баланси на територията, не е включена като източник на информация за изготвяне на официално публикуваните баланси на националната територия за последните 5 години.
Следва да се отбележи, че това са баланси, които отразяват само съществуващото разпределение на дяловете на поземлените ресурси. След проведената поземлена реформа в България, те по никакъв повод не са били основа за каквото и да е единно национално планиране, в т.ч. и за привеждане към оптимални (целеви) стойности. В различни стратегически секторни документи като „Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България“ за периода 2013 - 2020 г., Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България в периода 2014 – 2020 г. и др. има дефинирани национални цели, насочени към устойчиво управление на поземлените ресурси, в т.ч. тяхното планиране. Те в различна степен на детайлност дават заявка, например за увеличаване на дела на залесените територии или дела на обработваемите земи и т.н., но без конкретни количествени измерения. В документите липсва единен подход за планиране на разпределението на всички поземлени ресурси, и може да се твърди, че на национално ниво балансовият метод губи своето важно значение.
Много показателна е ролята на баланса на земята при сравнение на документите, които планират националната територия в двата исторически периода: преди 1989 г. (при централизирано държавно управление) и след 1989 г. (при пазарна икономика).
Единният териториалноустройствен план (ЕТУП) на НР България, разработен по реда на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) през 1980 г., заема първо място в йерархическия ред на териториалноустройствените планове. Нормативно е заложена неговата роля - да осигурява условия за планомерно устройство и използване на територията на страната в нейната цялост. ЕТУП определя специални режими за всички видове територии, в които са дефинирани основните им функции и позволените и забранените дейности, в т.ч. изисквания за рационалните нормативи за техните площи, съотношението между обработваемата и необработваемата земя и др. Дефинираните режими и техните изисквания са основа и задължителна отправна точка за бъдещото устройствено планиране на съответните територии на по-ниските йерархични нива на планиране. Отчетът на земята е в основата на проведения анализ при
33
ГКЗ 5-6 ' 2018
1 Чл. 3 – чл. 8 от ППЗЕК
2 Чл. 12, т.12 от ЗКИР, нова- обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г.