SUMMARY
The subject of this report is the territorial balance at national level. It has been studied as a key document for establishing trends and changes of the areas of land recourses, and also as a tool for identifying stockpiles in their use. The changes in the distribution of the land resources in Bulgaria and the European trends in that matter are in the focus of the study. The territorial balance in different historical periods has been examined, as well as its role in the spatial planning process. Proposals are submitted to support its more active role in spatial planning by laying down clear legal requirements for its compilation, maintenance and adjustment to optimal values.
Key words: territorial balance, land resources, spatial planning, legislation
РЕЗЮМЕ
Предмет на настоящата статия e балансът на земята на национално ниво. Той е разгледан в ролята му на основен документ за установяване на тенденции и изменения при площите на поземлените ресурси, и като средство за набелязване на резерви при тяхното ползване. Във фокуса на изследването са и промените в разпределението на дяловете на поземлените ресурси в България и европейските тенденции. Анализиран е балансът на земята в различни исторически периоди и предназначението му при устройственото планиране на територията. Направени са предложения за по-активната му роля при териториалното устройство, чрез залагане на ясни нормативни изисквания за неговото съставяне, поддържане и привеждане към оптимални стойности.
Ключови думи: Баланс на територията, териториално устройство, поземлени ресурси, законодателство.
1. ВЪВЕДЕНИЕ. ОСОБЕНОСТИ НА БАЛАНСОВИЯ
МЕТОД В ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО
Земята, която е едновременно основен природен ресурс, главно средство за производство в селското стопанство и обект на социално-икономически отношения, е арена на два понякога трудно разрешими конфликти, оспорващи си едни и същи територии. Oт една страна e конфликтът между индивидуалните (частни) и обществените (публични) интереси, а от друга страна е алтернативата: съхранена природна среда или реализиране на човешките потребности, създаващи една антропогенна среда. За да бъдат удовлетворени всички нужди, възникват сложни взаимоотношения и структурни изменения в разпределението на поземлените ресурси.
За разрешаване на тези конфликти e необходимo надеждно средство за установяване на тенденциите и измененията при площите на поземлените ресурси, както и за набелязване на резерви при тяхното ползване. Такова средство е балансът на земята, наричан още отчет на земята, баланс на територията и т.н.
Всяко планиране, в т.ч. и териториалното, трябва да отчита динамиката в дяловете на ресурсите, да разпределя балансирано свързаните им дейности по време, и да осигурява ефективното им развитие. В този смисъл, и в териториалното устройство един от основните методи за прогнозиране и планиране е балансовият метод.
Характерно за балансовия метод е, че той позволява да се представят ресурсите и потребностите в тяхното равновесно състояние към даден времеви момент. С прилагането му, много лесно се разкриват излишъци или дефицити в различните направления. Особеност обаче е, че докато измененията на всички ресурсови баланси се отнасят за различни количества през отделните периоди, то балансът на земята се отнася винаги за едно и също количество на пространството. Оттук произлиза неговият най-важен белег - измененията му са винаги вътрешноструктурни, а не екстензивни. Тоест, съществена особеност при териториалното използване на земята е, че усъвършенстването му винаги е насочено към интензивни изменения. [1].
2. РОЛЯ И СЪСТОЯНИЕ НА БАЛАНСА НА ЗЕМЯТА В
ИСТОРИЧЕСКА РЕТРОСПЕКЦИЯ
Отчетът на земята се въвежда в България в началото на 60-те години на миналия век, но в първите години балансовият метод не изпълнява ролята, която му се полага. Балансът на земята става популярен само когато се предприемат действия, които в повечето случаи означават неблагоприятни изменения-предимно, когато се увеличава делът на земята от фонд „Населени места“.
Той се води активно в периода 1965 - 1989 год., и основните раздели на изработвания национален баланс включват обработваема земя (ниви, трайни насаждения, естествени ливади, разсадници), и необработваема земя (гори, мери, пасища, пустеещи обекти, блата, мочурища, реки, дерета, язовири и канали, застроена площ, пътища).
Отделно се представя и структурата на използването на територия на страната по фондовете: Селскостопански, Горски и фонд „Населени места“. Пропорцията обработваема-необработваема земя е била утвърдена като основен критерий, ориентир за работата по използването на земята. Нещо повече, териториалната структура на това съотношение е определено като норматив. За националната територия и за различните териториални единици са дефинирани съотношения в зависимост от специфичните им природогеографски, почвени и други условия, както и от наличните поземлени ресурси. Стремежът е бил чрез постигане на оптимален баланс между „обработваема – необработваема“ земя да се ограничават нарастващите претенции за земя във връзка с подобряване на жизнената среда и увеличаване на броя на населението в този период. Приетият норматив е бил съотнесен към равнището на отчета на земята от 1975 г. и е задавал съотношението 42,8% (обработваема земя) - 57,2% (необработваема земя).
Този период е характерен с една отчетливост на плановите действия, затова и балансът е бил основно средство за планиране на територията. Нещо повече: действащото законодателство вменява важни задължения на изпълнителната власт в тази сфера. Министерският съвет следва всяка година да утвърждава баланс на обработваемата земя и пасищата, и баланс на поливните площи [5]. В резултат, ежегодно се приема „Баланс за отчет
32
КАДАСТЪР И ЗЕМЕУСТРОЙСТВО
БАЛАНСЪТ НА ЗЕМЯТА - ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ В ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО
Д-р инж. Надежда Ярловска, УАСГ
ГКЗ 5-6 ' 2018