Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2018 (За сайта) | Page 32

Използваните програмни продукти за съвместяване и обработка на различните картографски източници са Mkad, AutodeskMap, ArcGIS 9.3 и Global Mapper. Ползването на няколко програмни продукта се наложи, поради различните функционални възможности и формати на изходните файлове. Например, файловете на КВС се налага да се изведат във формат удобен за ГИС.

В следващите редове ще се спрем на последователния ред за съставяне на картата.

• В Mkad последователно се зареждат всички КВС на землищата за генериране на нови контури на общините, а чрез тях и контура на област Шумен. Известно е, че съдържанието на КВС беше дигитализирано от топографски картни листове в М 1:5000, а изходните файлове са в ZEM формат.

• Обединената карта се трансформира в UTM проекция, зона 35, съгласно изискванията на „Българската геодезическа система 2005“ (БГС 2005). За трансформацията е използвана програмата BGSTrans. За централен меридиан на картографираната територия област Шумен е избран меридиан с източна дължина 27 .

• Експортиране на получената карта във формат DXF, който позволява цифровия модел да се въведе в ГИС за последваща обработка.

За съставяне и използване на картата в ГИС среда са създадени следните картни слоеве:

• Паметници на културата – точков слой, съдържащ всички обекти на КИН. За точното нанасяне на културно-историческите обекти, като точкови знаци в картата бяха измерени с GPS координатите на приблизителния геометричен център на дворцовите комплекси;

• Област – полигонов слой, съдържащ територията на област Шумен;

• Общини - полигонов слой, съдържащ всички общини в област Шумен;

• Населени места – полигонов слой, съдържащ всички населени места в област Шумен като площни обекти;

• Населени места – точков слой, съдържащ всички населени места в област Шумен като точкови обекти;

• Реки – линеен слой, съдържащ реките от дигитализирана карта в М 1: 50 000;

• Жп линии - линеен слой, съдържащ железопътната инфраструктура от дигитализирана карта в М 1: 50 000;

• Пътища - линеен слой, съдържащ пътната инфраструктура от дигитализирана карта в М 1: 50 000;

• Релеф – GRID модел, получен от дигитализирани хоризонтали от карта в М 1: 50 000. Размерът на пикселите е 50 m /50 m.

За съставяне на картата на КИН в област Шумен е разработена специфична знакова система от 11 знака. Знаците са изчертани в среда на AUTOCAD и са дефинирани като блокове. По този начин те се въвеждат като точкови знаци в базата данни. В зависимост от вида на срещаните обекти на културата в района, те са класифицирани по групи. Във всяка група попадат сродни обекти. Всички обекти от списъка на Министерството на културата (МК) (http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=244&sp=246&t=0&z=0) попадат в една от посочените по–долу групи. Наименованието на условния знак съвпада с името на групата (класа). Класификацията е следната:

• Археологически резерват;

• Отделен замък;

• Сграда – музей;

• Преграда, вал, защитна стена, крепост;

• Мост;

• Барелеф, скален надпис, долмен;

• Гробище (древно);

• Гробница;

• Джамия;

• Синагога;

• Църква.

След прилагане на методиката, описана по-горе, е създадена дребномащабна карта на културно-историческите обекти в област Шумен в мащаб 1:270 000. Картата е предназначена за туристически цели от заинтерисуваните институции при управлението на културното наследство на област Шумен (фиг.1).

На база на списъка на МК, изготвихме също интерактивна карта на паметниците на културата в област Шумен в среда на Google My maps, достъпна за интернет потребителите. На картата са нанесени всички обекти в района също с проектираните за дребномощабно картографиране точкови условни знаци. За всеки обект от картата може да се намери също информация за местоположение, текстово описание и снимков материал.

Картата може да се види на следния интернет адрес:

https://www.google.com/maps/d/u/1/viewer?ll=43.31635438070908%2C27.03084538700739&z=13&mid=1r4cD52HxRu-GGe-08X9kkiDsNwU .

Тук е важно да се подчертае, че за да се осигурят подробности за всеки паметник на културата е подходящо да се използват картографски данни от кадастрални карти и ЕТК. За паметниците на културата в градска среда е препоръчително и изглед от Google Street View.

Фиг.1. Културно-историческо наследство, област Шумен

3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Научната разработка е посветена на приложението на картографията в съчетание с други нови технологии за пространственото описание на обектите на културата с цел тяхното по-лесно и ефективно съхраняване, изучаване, опазване и управление.

В заключение ще наблегнем на необходимостта от

30

ГКЗ 5-6 ' 2018