археологическата карта на България.
За съжаление с този проект се дава достъп за част от археологическата карта на България (около 500 големи обекти), но не и за паметниците на културата с категория „Национално значение”, които са описани от Министерството на културата (http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=244&sp=246&t=0&z=0 ).
Сериозен напредък по документиране на археологическите паметници на културата в България се счита създаването на Археологическата карта на България (http://naim-bas.com/akb/search.asp). По своята същност тя представлява база данни или регистър, която съдържа информация за археологическите обекти в Република България. Информацията се отнася за: номер на обекта, текстово описание за местоположението, площ, вид (например, град, култово съоръжение, селища и постройки, укрепено място и укрепително съоръжение), хронология (например, римска епоха, византийско владичество, късна желязна епоха, късна античност, втора българска държава). Базата данни е създадена и продължава да се допълва и поддържа от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН) и е достъпна чрез интернет.
Един от най-атрактивните начини за представяне на картографираните архитектурни, исторически и културни обекти е използването на интерактивни карти. Интерактивните карти предоставят на ползвателите възможности за визуализиране, увеличаване или преместване на картата. Тези карти имат две предимства пред традиционните хартиени карти - достъп до най-актуалната информация и специализирани инструменти за извличане на информация. Най-голямото им предимство е възможността за редактирането им. По същество, става дума за интерактивно „Интернет-картографиране“ или WЕВ-картографиране. По всяко време е възможно нанасяне на допълнителна текуща информация, изменения и осъвременяване на съдържанието с ГИС софтуер. За съставяне на интерактивни карти все по-често се използват софтуерни програми със свободен достъп. Такива са, например: ArcGIS Publisher, ArcIMS ArcMap сървър, Google My Maps, ArcGIS online и др.
Множество са примерите за направени интерактивни карти с различни цели и от различни професионални области. Използването на интерактивните карти на исторически, архитектурни обекти също не е нова концепция. Тяхната цел е да разкрият великолепието на някои от най-древните археологически и исторически обекти в света.
Добър пример у нас е съставената интерактивна карта на централна градска част на София (http://io.morphocode.com/sofia/), която обхваща над 800 сгради-паметници на културата. Сред тях има архитектурно-строителни, художествени и исторически паметници на културата с различна степен на значимост. Информацията за обектите се показва с посочване в картата или при избор на обект от списъка, той се визуализира в центъра на картата. Информацията за обектите в картата се отнасят до местоположението (район, адрес), вида (архитектурно-строителни, художествени и исторически) и категорията (местно или национално значение) на паметника на културата. Всички обекти се придружават и с фотографски снимки.
В следващия интернет адрес (https://www.indiegogo.com/projects/interactive-map-of-the-bulgarian-cultural-heritage#/), също със заглавие „Interactive Map of the Bulgarian Cultural Heritage”, е по-скоро пример на записани видеа с най-известните паметници на културата, тъй като не присъства карта, с помощта на която да се види тяхното пространствено положение.
На адрес: http://www.airpano.com/google_map.php на основата на Google Maps се представят местата с известни обекти на природното и културното наследство на света. При посочване на даден обект се появява фотографска снимка и възможност за включване във виртуална разходка на потребителя. Например, интересна 3D панорамна карта на културното наследство на Рим може да се види на адрес: https://www.airpano.ru/files/Rome-Italy/2-2.
Други реални примери са: картата на световното природно и културно наследство (http://whc.unesco.org/en/interactive-map/) и, както вече споменахме, картата с документираните археологически обекти за Европа (http://ariadne-portal.dcu.gr/).
Прегледът на публикациите, посветени на културното наследство в България, показват, че се разглеждат преди всичко нормативната база, историята, съвременното състояние на моделите за опазване на културното наследство. В практически план досега няма разработван проект за картографско документиране на обектите на културното наследство и въвеждането им в ГИС среда за България и особено за паметниците на културата с категория „Национално значение,” които са предмет на разглеждане в тази статия.
2. КАРТА НА КУЛТУРНО–ИСТОРИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ В
ОБЛАСТ ШУМЕН
Съгласно ЗКН, културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Все още, обаче, не са разработени наредби от министерствата на културата и на регионалното развитие (чл.32, ал.2 т.3 от ЗКИР), които да регламентират съдържанието на специализираната карта на културното наследство и регистри, както и условията и редът за създаването поддържането и приемането им.
В [3] подробно са разгледани въпросите, свързани с: вида и структурата на данните, тяхната точност и подробност; използваната координатна система и картна проекция и методи за изработване на една бъдеща специализирана карта. В [2] е разработена примерна знакова система, която тук ще използваме за изработване на дребномащабна карта на културно – историческите обекти в област Шумен. Знаковата система може също да послужи като модел при разработване на специализираната карта на културното наследство.
По-долу ще представим технологичния ред при съставяне на картата на КИН в област Шумен. Предмет на картографиране е материалното недвижимо наследство, което обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда (чл. 6. и чл.9 от ЗКН).
Като изходни материали за съставяне на картата са използвани главно картите на възстановената собственост (КВС) на населените места в област Шумен. Някои ситуационни елементи и релефът са взети от топографска база данни (реки, пътища, жп линии и др.), чиято основа е 1:50000; кадастрални карти, които са използвани за културно-исторически обекти, които са имоти главно в населените места, както и за външните контури на дворцовите комплекси; собствено фотограметрично заснемане на териториите заети с археологически паметници чрез използване на безпилотен летателен апарат (БЛА). Заснемането на избраните археологически обекти се извърши с БЛА (дрон) модел: PHANTOM 3 Professional с производител - DJI.
29
ГКЗ 5-6 ' 2018