КАРТОГРАФИЯ, ГИС
КАРТОГРАФСКО ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ПО ПРИМЕРА НА ОБЛАСТ ШУМЕН
Гл. ас. д-р Събин Иванов, Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски”,
докторант Красимир Видев, ЮЗУ“Неофит Рилски“, гр. Благоевград
доц. д-р инж. Пенка Кастрева, ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград
SUMMARY
The issue with the cultural heritage conservation is closely related to mapping, which presents rich information on the location, the type and the state of the objects of the cultural and historical heritage, as well as their surroundings. It is emphasized on the role of cartographic documentation of sites and the introduction of historical resources into GIS datasets to facilitate their management.Modern technology such as Geographic Information Systems (GIS) for creating and storing map data and other data on cultural and historical heritage sites has been used. In order to create the map of the cultural and historical sites in the Shumen region, data from various sources are used: the maps of the restored property of the settlements in Shumen region, digital topographic database (rivers, roads, railway, etc.), cadastral maps, own surveying of archaeological monuments and rock bas-relief "Madara Horseman" using unmanned aircraft.
Key words: Cultural and historical heritage, symbol system, cultural monuments.
РЕЗЮМЕ
Проблемът за опазването на културното наследство е тясно свързан с картографирането, което представя богата информация за разположението, вида и състоянието на обектите на културно-историческото наследство, както и за тяхната обкръжаваща среда. Акцентирано е на ролята на картографското документиране на обектите и въвеждането на историческите ресурси в ГИС масиви от данни за улесняване на тяхното управление. Използвана е съвременна технология, каквато са географските информационни системи (ГИС) за създаване и съхраняване на картографски и други данни за обектите на културно–историческото наследство (КИН). За създаване на картата на културно–историческите обекти в област Шумен са използвани данни от различни източници – картите на възстановената собственост (КВС) на населените места в област Шумен, цифрова топографска база данни (реки, пътища, жп линии и др.), кадастрални карти, собствено заснемане на териториите заети с археологически паметници, както и скалния барелеф „Мадарски конник” чрез използване на безпилотен летателен апарат (БЛА). Измерванията са извършени от колектива на катедра „Геодезия” в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, а обработката на данните и резултатите са част от дисертационния труд на водещия автор в тази разработка.
Ключови думи: Културно-историческо наследство, знакова система, паметници на културата.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
За всяка страна задълбоченото проучване на обектите на културно-историческото наследство е от особено значение, защото днес съвременните хора преживяват основни социални, икономически и духовни промени. Проучването, опазването и възстановяването на културното наследство е необходимо условие за предотвратяване на процеса на унищожаване на националното богатство. Освен това, опазването на културното наследство допринася за съхраняването на духовността на хората и истинските ценности. Затова ни напомня още през далечната 1918 г. ученият проф. Богдан Филов (1883–1945), че истинските достойнства на един народ се оценяват не въз основа на неговата военна мощ, а въз основа на създадените от него трайни културни ценности и неговото място в съвременната цивилизация.
По-голямата част от страните в Европа са постигнали значителни усилия за инвентаризация и опазване на културното наследство. На международно ниво, уникални и изключителни примери са признати чрез номинацията им като обекти на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. В съвременна България проблемът за запазване и развитие на културното наследство може и трябва да бъде решен не само на национално, но и на регионално ниво. В системата на държавните приоритети днес на преден план изпъква проблемът за националната идентичност, използването на духовните и културните ресурси на регионите, което изисква познаване на културно-историческото наследство на нашата нация. Това от своя страна изисква да се създаде система за мониторинг на паметниците на културата, която би помогнала да контролира тяхното състояние.
Значителен напредък в европейски и световен план за документиране на археологическите обекти в ГИС среда е разработване на портала ARIADNE, който има за цел да предоставя цифрови данни и услуги от археологически изследвания, (http://ariadne-portal.dcu.gr/). ARIADNE е изследователска инфраструктура за археология. Неговата основна цел е да подкрепя научните изследвания, обучението и преподаването. Това се постига чрез поддържане на каталог на цифрови масиви от данни, чрез насърчаване на най-добрите практики в управлението и използването на цифрови данни и подкрепа на развитието на иновативни нови услуги в археологията. Масивите от данни, които са регистрирани в каталога ARIADNE, са създадени чрез научни изследвания, разкопки, теренна работа, лабораторни и други проекти. През последните години археолозите често прибягват до сложно цифрово оборудване и техника. По време на изследователските проекти се създават големи обеми от данни, които събрани стават част от изследователския архив ARIADNE. Тези архиви се предоставят чрез своя едноименен портал както за изследователите, така и за любопитния интернет потребител. Интернет порталът Ариадне е европейски проект, в който участие има Националният археологически институт и музей. Така за първи път става достъпна и
28
ГКЗ 5-6 ' 2018