4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резултатите от това изследване показват добра корелация между средномесечните стойности на валежите и количеството почвена влага определена по данни от РСА. На базата на тази информация е възможно да се търси зависимост между това количество и интензифицирането на свлачищни процеси в проучвания район. Беше показано, че използването само на базата на данни от РСА сензора на борда на Sentinel-1 информация за размерите на водните тела може да се получи независимо от метеорологичните условия с пространствена разделителна способност от 15 метра. Беше забелязано, че при използването само на σ0 като индикатор при разграничаване на водни тела е възможно земеделски площи с високо съдържание на влага да бъдат погрешно интерпретирани като водни тела, което доказва необходимостта от използване на допълнителни данни за земното покритие в конкретно изследвания район.
От получените ИФИ за двете населени места е установена корелация между местоположението на вече известни и регистрирани свлачища и информацията за движения на земната повърхност.
Още един резултат, получен в рамките на това проучване, следва да се подчертае – оказа се, че количествените и качествените характеристики на района на изследване се променят постоянно, което означава, че е възможно характерът на процесите на деформация по отношение на интензивността им да търпи преразпределение и да не е постоянен във времето.
ЛИТЕРАТУРА
1. Добрев Н., Б. Беров, Пл. Иванов, М. Кръстанов, А.
Бендерев, Б. Михалкова. Преглед на
разпространението на свлачищата по българския
дунавски бряг между Видин и Никопол, София. 2014.
БАН. Проблеми на географията кн. 1–2 академично
издание „Марин Дринов“. ISSN 0204-7209
2. Alexakis, D.D., Mexis, F.-D.K., Vozinaki, A.-E.K.,
Daliakopoulos, I.N., Tsanis, I.K. Soil Moisture Content
Estimation Based on Sentinel-1 and Auxiliary Earth
Observation Products. A Hydrological Approach. Sensors
2017, 17, 1455
3. Berov B., Pl. Ivanov. Collapsibility of loess between the town
of Vidin and the town of Nikopol, Problems of Geography
(1-2), 2014, ISSN 0204-7209
4. EDO-JRC
5. Ministry of Regional Development and Public Works, online
landslides maps http://gis.mrrb.government.bg/
6. Veci L., TOPS Interferometry Tutorial.
Рецензент: проф. д-р инж. Борислав Маринов
Адреси на авторите:
Гл. ас. д-р Мила Атанасова, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Българска академия на науките, ул. „Акад. Г. Бончев", бл 3,1113 София, България, тел. + 359 2 979 33 54; [email protected]
Гл. ас. Христо Николов, Институт по космически изследвания и технологии,Българска академия на науките, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл.1,1113 София, България, тел: +359 2 9792458; [email protected]
27
ГКЗ 5-6 ' 2018
АКТУАЛИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В СПИСАНИЕ „ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ, ЗЕМЕУСТРОЙСТВО” – 2019 Г.
1. ОБЕМ – до 10 стандартни компютърни страници
2. РАЗМЕРИ НА СТРАНИЦИТЕ (MARGINS):
Тop (отгоре) 2,5 сm; Bottom (отдолу) 2,5 сm; Left (отляво) 2,5 сm; Right (отдясно) 2,5 сm.
3. ПРОГРАМА - WORD ЗА WINDOWS (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!)
4. ШРИФТ - Times New Roman или Arial
5. Материалите се изпращат по електронна поща или се предоставят на CD или USB стик
6. Да се използва ДЕСЕТИЧНА НОМЕРАЦИЯ
7. ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА – с главни букви 12 pt, болд, центрирано. Преводът на заглавието на статията на английски се дава накрая на статията
7.1. Името и фамилията на авторите, техните научни степени, длъжности и месторабота, евентуално град, се изписват под заглавието с малки букви, болд, центрирано
8. Подзаглавията в статията се изписват с главни, а допълнителните подзаглавия с малки букви (12 pt), болд (нормално) и започват от началото на реда
9. Под имената на авторите задължително следва:
● кратко SUMMARY (без табулатор) с ключови думи (болд), а под него
● РЕЗЮМЕ (с табулатор) на български език с ключови думи (болд).
10. ЛИТЕРАТУРА (главни букви, не италик, болд). Използваната литература се дава в края на статията. Подрежда се по азбучен ред на фамилията на първия автор, с инверсия, а след това имената на следващите съавтори без инверсия, първо се изреждат авторите на кирилица, а след това авторите на латиница, като се дава пълно библиографско описание в съответствие с установените изисквания:
- за книги: автор, заглавие, място на издаване, издателство, година, брой страници на книгата; пример:
5. Стоилов, Г. Наръчник на геодезиста. София, Техника, 198, 135
- за статии: автор, заглавие, име на списанието, година, брой, страници от - до; пример:
1. Драганов, Б., Н. Асенов, В. Кирилов. Трасиране от свободно избрана станция. Геодезия, картография, земеустройство. 2014, 2, 12-15
2. Николов, Б. . . .
В текста в средни скоби се поставя номерът на цитирания източник от литературата.
11. Под използваната литература да се помести пълният адрес на автора, телефон и е-mail адрес
12. Допълнително графичните материали - фигури (чертежи, схеми, графики, таблици, фотографии) е желателно да се представят и отделно от текста.
Растерните изображения да са минимум 225dpi (препоръчително 300dpi.). Цветовото пространство да бъде от типа CMYK пригоден за цветен печат.
Пояснителният текст към изображението (фигурите) по избор се дава :
- като легенда, като се поставят съответни номера в изображението;
- със стрелка, като се извежда от мястото на изображението и се изписва извън него.
- или се надписва с ясен шрифт(не болд, не италик) в полето на изображението.
13. Текст под фигурите – нормално, не болд.
14. Имената на рецензентите (не болд) – дават се след литературата.
Неясни текстове, фигури и графики не се приемат. Добре е за ориентация да се види оформянето на някои от последните броеве на списанието.