25
ГКЗ 5-6 ' 2018
Информацията за заетата от тях площ е получена след обработка на данни от РСА, които са логаритмична функция на амплитудата на регистрирания от приемната антена радиосигнал (σ0), който е отразен от земната повърхност. Както е показано в [2] тези стойности са силно свързани с количествата валежи и повишаване влажността на почвата. В процеса на подбор на изходните данни и тяхната обработка бе взето предвид, че е необходимо растителната покривка да бъде колкото е възможно по-ниска и затова бяха използвани данни от месеци с голямо количество валежи и възможно по-малка растителност. Данните за валежите за години 2016 и 2017 бяха взети от най-близката в района метеорологична станция в гр. Видин (фиг. 5). Както се вижда от графиката валежите през 2016г. съответстват на сравнително влажна година, докато през 2017-та е по-суха, но с повече валежи през летния сезон, което обяснява по-големите площи на водните тела на фиг.4.
Фиг. 5 Средни стойности на валежите и температурите по месеци
Благоприятно условие за получаване на надеждна информация за почвената влага е относително равнинният терен, в който са разположени изследваните обекти. Тази особеност оказва влияние при обработката на данните на етап теренна корекция и при силно пресечен терен е необходим доста точен ЦМР, за да се извлече достоверна информация от обработваните данни.
При интерпретацията на стойности на σ0 в качеството им на индикатор за откриване на обекти от тип водни площи следва да се подхожда внимателно, защото, ако разгледаме самостоятелно изображението от март 2016г., може да се направи погрешен извод относно типа централния обект в него и той да приеме за водно тяло. Но ако проследим стойностите за същия обект и в останалите изображения, такова заключение ще бъде отхвърлено и той ще се интерпретира като част от земеделска земя. Този факт обосновава задължителното използване на времева серия при извършване на сегментация или класификация на обекти, използваща само данни от РСА.
Изхождайки от казаното по-горе, правим заключение в разглеждания район, че не се наблюдава бързо оттичане на водата и следователно може да се направи предположението, че регистрираната влага прониква във вертикална посока и увеличава запасите на влага в дълбочина. Резултатите, получени след обработката, потвърждават, че повечето от водата прониква в по-дълбоките слоеве на почвата, което допринася за увеличаването на количеството вода в подземните водоносни хоризонти, които се считат за потенциална причина за свлачищни процеси.
3. ИНТЕРФЕРОМЕТРИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ (ИФИ)
ПОЛУЧЕНИ ОТ РСА ДАННИ
През последните десетилетия методът DInSAR, който е
Фиг. 4 Динамика на водните тела като функция на валежите