24
От геоложко-геоморфологична гледна точка най-благоприятните условия за активизиране на свлачищни процеси са случаите, в които геоложкият профил е съставен от значителни количества от глина, глинести или слаби слоеве леко наклонени до река Дунав. Свлачищни движения се срещат предимно в тези геоложки слоеве.
ГКЗ 5-6 ' 2018
Фиг. 2. Граници и площи на льосовите площи в изследвания район [3]
Льосът е лека пореста почва, образувана при еоличното отлагане на песъчливи, прахови и глинести фракции. Като правило льосът е водонеустойчив, което означава, че той бързо се размеква и разпада във вода поради праховия си състав, малкото естествено водно съдържание и наличието на макропори.
Видовете льос в изследованата област са предимно пясъчни и типични (фиг. 2). Пясъчният льос е разглеждан като много тясна ивица, широка 5-6 км по протежение на река Дунав, между Лом и Свищов [3].
Пропадъчност – при навлажняване льосът преминава от неуплътнено в нормално за дадено налягане състояние вследствие на разтваряне на връзките и разрушаване на макропорестата структура. Това е съпроводено с рязка загуба на якостни свойства, намаляване на порестостта и бързо развиващи се деформации на уплътнение – пропадане. Пропадането на льоса е процес с непрекъснато действие, водещо до внезапни рискови хлътвания на терена Льосовите почви се отличават от другите кватернерни глинести седименти по своята структурна неустойчивост и недоуплътненост, което е причина за тяхното пропадане. След намокряне на почвите в пропадъчната зона, водонеустойчивите структурни връзки се разрушават, в резултат на което се осъществява пропадането. Този процес се подпомага и от макропорите от зоогенен и фитогенен произход, които са в горната част на льосовите комплекси, най-често до дълбочина 3 m. Льосът се характеризира и със своята микропорестост, която допълнително подпомага неговата способност да пропада. [3]
Порестата текстура на льоса определя добра пропускливост във вода във вертикална посока Следователно в льоса се формират множество вертикални цепнатини в близост до бреговете на река Дунав между Козлодуй и Оряхово (вж. червените правоъгълници - фиг.3).
Фиг. 3. Карти на почвената влага за района на изследване, съответстващи на периодите 01.2015 и 01.2018, които са използвани за създаване на интерферометрични изображения [4]
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ GRDH SAR ДАННИ
Разпределението на свлачищните процеси не е постоянно във времето. Беше наблюдавано, че активиране на по-големите свлачища се проявява при 6-8 годишни цикли, докато най-рядко се наблюдават плитки и по-малки свлачища един път на година. Плитките свлачища тип "земен поток" с ниски скорости се наблюдават почти всяка година в Оряхово. Съгласно сезонното разпределение задействането на плитките катастрофални свлачища се случва обикновено в периодите март-април и октомври-ноември, когато основна роля играят пролетните и есенните дъждове в комбинация с нестабилната почва. Основната хипотеза при това изследване бе да се провери доколко е възможно да се установи връзка между влагозапасеността на почвата, установена по тематично обработени данни от РСА, и активирането на свлачища в района за години 2016 и 2017.
Изображенията, показани на фиг. 4 позволяват да се проследи динамиката в площите на четири водни тела, разположени в споменатия по-горе район, както и да се оцени влажността на почвата.