Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2018 (За сайта) | Page 22

20

достъп е горски масив от смесена гора, на която към момента на двете заснемания има ясно видима растителност и се забелязват няколко поразени от корояд зони. Ортофотомозайка от първото заснемане е показана на фиг. 5.

Резултатите от проучването на терена са изображения, от които след обработка се получават карти на отражателната способност в различни канали от електромагнитния спектър, получени от мултиспектралната камера, както и карти на индекси генерирани с помощта на тези данни.

Индексните изображения, генерирани от мултиспектралната камера заедно с 3D облака от точки помагат за разграничаването на широколистните от иглолистните гори и последващото идентифициране на короядните петна и зоните с различна степен на поражения от корояди и други вредители. За оценка на здравината на горската растителност е използвана карта на NDVI индекса (фигура 1.). За анализа е избрана територия, която съдържа всички елементи на проблема – наличие на смесена широколистна и иглолистна горска растителност, поразена от корояди иглолистни дървета и короядни петна, наличие на пасища, ливади, обработваеми площи и ниски сгради, които представляват затрудняващи фактори при анализа на височинните данни. Допълнителен утежняващ елемент е силнопресеченият терен, в който е извършено изследването и който не би могъл да се обходи лесно от лесовъд.

В средата на август, когато са извършени и двете заснемания, фазата на развитие на растителността е такава, че NDVI индекса на нивите и пасищата е под или около 0.45-0.55 (в червен цвят на съответните фигури). В жълто и зелено е здравата дървесна растителност с NDVI индекс в интервала между 0.80 и 0.95. Гората, която е нападната от корояда и е подложена на стрес има по-малка отражателна способност в червения и близкия инфрачервен диапазон, което води до по-ниски стойности на NDVI индекса – около 0.65. Индексът на короядните петна (напълно унищожени дървета) е малко над 0.5, в резултат на което те са лесно различими от NDVI картите (както и от аерофотоснимките). На фиг. 6 е представена карта на NDVI индекса, получена от заснемането през 2017година.

Фиг. 6. Карта на NDVI индекса за изследваната територия от заснемането през 2017 година.

Петната в червено в участъците с иглолистна растителност очертават зоните със засегнати или напълно унищожени дървета – признак за това е наситено червенкаво-кафявия цвят. Степента на поражение според NDVI индекса са стойностите в диапазона 0.45-0.5. Именно това са короядните петна.

За периода между двете заснемания се наблюдава появата на нов район заразен с бръмбар корояд в централната част (фиг. 7). Вероятна причина за заразяването на новия участък е изнасяне на повалена заразена дървесина в този участък (долу в ляво), както и добра хранителна среда за вредителите в тази зона.

ГКЗ 5-6 ' 2018

Фиг. 7. Ортофотомозайка на район засегнат от бръмбар корояд в централната част на изследваната територия – от ляво през 2017г., от дясно през 2018г.

Зоната, очертана в червено на двете снимки, показва появата на нов район засегнат от бръмбар корояд (дясна снимка) в централната част на изследваната територия, който не се вижда при първоначалното заснемане през 2017 (лява снимка). Зоната, очертана в синьо, показва дървета, които през 2017 са били здрави, а през 2018 са заразени и не могат лесно да се идентифицират от оптичните снимки, но се виждат ясно на NDVI картата на фиг. 8.

Картата на NDVI индекса вляво е получена от данните през 2017г., а тази вдясно от 2018г. На NDVI картата вдясно се виждат заразени дървета, очертани в лилаво, които не е лесно да бъдат идентифицирани като такива от оптичните снимки на фиг. 7.

В два други райони на изследвания участък (в северната и южната част) заразените територии от бръмбар корояд са запазили своята площ за периода между двете заснемания т.е. не се наблюдава увеличаване на заразените площи.