От представителите на корояда в България най-голямо е разпространението и пораженията от т. н. върхов корояд (Ips acuminatus). Той поразява предимно белия бор (Pinus sylvestris L.). Цветът му е жълто-кафяв, ларвата е дълга до 6 мм, бяла и безкрака. Какавидата е бяла, в какавидна люлчица. Размножава се под кората на връхната част на стъблата и дебелите клони. Мъжкият изгризва брачна камера за женските. Всяка женска прави майчин ход, в който снася яйца. Ходовете на ларвите са къси и завършват с какавидна камера. Развиват сестрински поколения. Напада връхната част на стъблата с гладка кора [2].
Известно е, че поколението, развило се в едно дърво, може да нападне нови десет здрави дървета. По този начин, ако не се извършат навреме нужните лесозащитни мероприятия (бързо изнасяне на повредените стъбла от насажденията), може да бъдат унищожени десетки и стотици хектари гора. Това налага взимането на спешни мерки за разчистване на поразените терени и предотвратяване на последващо заразяване. Oсновна причина за увеличаване на нападенията от корояди е голямото количество дървесина - увредена от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали в комбинация с невъзможността за бързото й извличане и усвояване в рамките на една година поради високия процент недостъпни терени.
За справяне с тази ситуация ще са необходими сериозни организационни, човешки и финансови ресурси. В подобни ситуации обаче първата стъпка е да се извърши качествен мониторинг с цел точна количествена оценка на проблема. Вземайки под внимание широкото разпространение на короядните петна върху труднодостъпни горски територии, дистанционните методи са най-ефективният начин за провеждане на наблюдения, оразмеряване на засегнатата площ, оценка на риска и планиране на необходимите ресурси за последващите действия. Дистанционните изследвания предоставят различни данни, които могат да се използват за генериране на карти и оценка на различните степени на нападение. Мултиспектрални изображения с висока пространствена разделителна способност се използват за определяне на здравето или жизнеността на дърветата. Стресът влияе върху биохимичните и биофизичните характеристики на растенията и води до промени в състава и пропорцията на фотосинтетично активни пигменти като хлорофил а и b, ксантофил и до промяна в концентрацията на зелено /зеленината на растенията. Това позволява да се наблюдават изменения в здравния статус на гората в много ранен етап [3].
Всеки дървесен вид има специфична отражателна способност в различните диапазони на електромагнитния спектър. От фигура 3 се вижда, че отражателната способност на широколистните гори е значително по-висока за дължини на електромагнитните вълни по-големи от 700 nm - в края на видимата и началото на инфрачервената част на електромагнитния спектър. Това може да бъде използвано за лесно разграничаване на двата типа растителност в смесени гори.
Фиг. 3. Отражателна способност на широколистна и иглолистна растителност [4].
18
ГКЗ 5-6 ' 2018
Фиг. 2. Короядни петна в масиви от иглолистна гора.