запад-изток до югозапад-североизток. В най-югозападната част на България и в западната част на Балканите получената екстензия е предимно север-юг до североизток-югозапад. Северна Гърция показва предимно деформации на компресия (от 1,0.10-7 до 6,6.10-7) в посока североизток-югозапад до почти изток-запад, като в района на Халкидики и западно от него компресията приема посока североизток-югозапад.
Фиг. 6. Относителни главни деформации за периода 2011-2016 г., включващ 30 GNSS станции
При случая на изследване с участието на 14 GNSS станции, крайните елементи образуват приблизително равностранни триъгълници с приблизително равни площи и не се припокриват.
Фиг. 7. Относителни главни деформации за периода 2011-2016 г. с участието на 14 GNSS станции
Относителните главни деформации на всеки краен елемент, получени от формули (13), (14) за случая на 14 участващи GNSS станции, са показани на фиг. 7.
Деформациите в Северна България за периода 2011-2016 г. са предимно на компресия от 0,4.10-7÷2,0.10-7 (еквивалентни на 0,4÷2,0mm на 10km), а посоките са предимно северозапад-югоизток. Относителните главни деформации на компресия в посока североизток-югозапад в североизточната част на района, близо до Северното Черноморие, са приблизително същите като тези на тяхната екстензия (северозапад-югоизток). Резултатите за западната част на Балканите, между станциите Knja, Love, Plov, Kava и Blag и за най-югоизточната част показват деформации на компресия в посока югозапад-североизток, респективно запад-изток. Главните деформации на най-западната и югозападната част на Балканите, обхващащи Северна и Северозападна Гърция, Южна Македония и Югозападна България, се показват екстензия във всички посоки между 1,1.10-7 и 3,4.10-7.
5. АНАЛИЗ И ДИСКУСИЯ
Резултатите от двудименсионалните приложения на МКЕ за райони с малки площи се потвърждават от дългогодишните изследвания на тези райони. Последната обработка на данните за Мировското солно находище в Провадия, обхващаща 26 години изследване, потвърждава установените по-рано видове и тенденции на определените деформации в равнината и те недвусмислено показват успешно геокинематично приложение на МКЕ.
Анализът на интегрираните прецизни геодезически измервания и обработката на всички видове мрежи в района на АЕЦ "Козлодуй" в рамките на 18 години показва, че в района на АЕЦ "Козлодуй" се наблюдава процес на деформация, който е бавен и има променлив характер. Определените движения показват възможни слаби геодинамични процеси и явления. Вертикалните премествания не са от същия порядък, както хоризонталните - вертикалните са почти с порядък по-малки. Деформациите, установени между съседните епохи, са далеч под критичните стойности.
Методът на крайните елементи в пространството е приложен за първи път за анализ на деформации за цялата територия на България. Въз основа на получените резултати могат да се определят потенциални области на компресия и екстензия, но не съвсем ясно. Случаят с включване на всички налични GNSS станции (фиг. 4), с оглед на използване на пълната информация от обработката на GNSS данните, не е напълно подходящ за получаване на ясна картина на деформациите, поради образуването на не малък брой тъпоъгълни триъгълници и с различни площи. Получените деформации на повечето триъгълници се смесени и е трудно да се разграничат ясни области на компресия или екстензия. След редуциране на броя на станциите въз основа на основното изискване на МКЕ - равностранни триъгълници с приблизително еднакви площи (фиг. 5), картината на деформациите е обобщена и по-ясна, като тенденциите на екстензия и компресия са запазват, както тези с използването на всички 30 GNSS станции.
Същият принцип на конфигуриране на крайните елементи за територията на България е приет в случая на изследване, отнасящ се до територията на Балканския полуостров - с участието на всички GNSS станции и с редуциран брой GNSS станции (фиг. 6 и фиг. 7). Получават се подобни резултати. Случаят с редуцирани крайни елементи (фиг. 7) представя геокинематиката на региона, близка до други геофизични и геодинамични изследвания. Трябва да се отбележи, че предложените области на екстензия и компресия чрез метода на крайните елементи и техният анализ представят математично-геометрична интерпретация на движенията на Балканския регион.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Анализът на деформациите на изследваните малки територии от приложението на метода на крайните елементи за равнината за относително дълъг период от време (18 до 26 години) потвърждава тяхната тенденция,
15
ГКЗ 5-6 ' 2018