Хоризонталните движения на мрежата, която обхваща само района на АЕЦ, са по-малки от 20mm с посоки най-вече на югоизток. Максималната деформация на почти всички крайни елементи е под 10-4, но за много от тях те са дори под 10-5. Деформациите са разнообразни по характер и посока.
Резултатите от анализа показват, че установените деформации са както на разтягане, така и на компресия. Има участъци, при които деформациите са само на разтягане или само на компресия. Посоките на главните оси на деформация са различни. Това означава лека промяна в пространството и времето на количествените и качествените характеристики между епохите или че е налице постоянно преразпределение на интензивността и естеството на деформационните процеси в региона.
Последните получени резултати потвърждават отново вече установените равнинни деформации – по големина, посока и тип на деформациите.
4.2. Изследване на деформации в пространството
4.2.1. 3D приложение на МКЕ за територията на България
Територията на България се намира в активна геодинамична зона, както е известно. За пръв път за територията на България е приложен разработеният метод на крайните елементи за големи територии [14], [15]. Крайните елементи са конфигурирани с използване на всички станции от референтната GNSS мрежа BULiPOS [3] на територията на България и най-близките три станции IGS - Bucu, Ista, Orid, както в [15].
Относителните деформации на страните на триъгълниците и относителните главни деформации на компресия и екстензия на всеки краен елемент са преизчислени по формулите (12) и (13) и (14) за периода 2009-2013 г. в два варианта. Първият включва всички налични станции, а вторият - само част от станциите. Получените главни деформации (големини и посоки) са показани съответно на фиг. 4 и на фиг. 5.
Фиг. 4. Главни деформации на крайните елементи, конфигурирани с всички GNSS станции за периода 2009-2013 г.
Най-малките относителни главни деформации на компресия и за двата варианта са между 0,2.10-7÷0,4.10-7, а най-големите са между 0,6.10-7÷1,3.10-7. Деформациите на екстензия варират между 0,1.10-7÷0,7.10-7 за случая с редуцирания брой на крайните елементи и между 0,2.10-7÷1,4.10-7 за случая с всички GNSS станции. Деформациите, получени за случая с всички GNSS станции, показват екстензия в Южна България с различни посоки. В Югозападна България посоките са североизток-югозапад, в централната част те са в северозапад-югоизток, а на изток посоките на екстензия са североизток-югозапад. Деформациите на компресия са предимно североизток-югозапад. В Северна България деформациите на екстензия са в посока североизток-югозапад за западната и централната й част, а за най-източната част те са в посока северозапад-югоизток. Съответно за тези части компресията е в посока северозапад-югоизток, а за най-източната - североизток-югозапад. Подобни са деформациите, получени за случая с редуциран брой на крайните елементи.
Фиг. 5. Главни деформации на крайни елементи, конфигурирани с част от GNSS станциите за периода 2009-2013 г.
4.2.2. 3D приложение на МКЕ за територията на
Балканския полуостров
Територията на Балканския полуостров като активна тектонска зона е изследвана по различни геофизични, геоложки и геодезични методи и подходи [5], [8], [9], [10], [11]. В това изследване, анализът и интерпретирането на резултатите от обработката на GNSS данните и разработеният от авторите метод на крайните елементи за пространството са приложени за територията на Балканския полуостров в периода 2011-2016 г. [14], [15]. Изследваната територия е покрита от 33 перманентни GNSS станции. Единадесет перманентни IGS GNSS станции са включени като референтни. Оценените от изравнението координати и компоненти на скоростта на движение на всички станции в системата ITRF2008, трансформирани в ETRF2000, са използвани за анализ на деформациите. За три станции получените резултати за хоризонталните скорости не са надеждни и не са използвани за по-нататъшен анализ.
Крайните елементи са конфигурирани в два варианта, включващи различен брой от общия брой GNSS станции.
За периода от пет години 2011-2016 г. са определени три основни типа деформации: преместване на станциите, относителни деформации на страните и относителни главни деформации на крайните елементи. Повърхностните движения се представят най-добре от относителните славни деформации. Случаят на изследване с участието на всичките 30 GNSS станции е показан на фиг. 6.
За случая на участие на всички 30 GNSS станции получените деформации на Мизийската плоча са преобладаващо на компресия (синьо) с посоки предимно северозапад-югоизток, като големината им намалява от запад на изток (2,1.10-7÷0,2.10-7, съответстващи на 2,1÷0,2mm на 10 km. Получените деформации на екстензия (червено) в посока северозапад-югоизток около станциите във Варна и Бургас, близо до Черноморското крайбрежие, са приблизително еднакви по големина с тези на компресия (североизток-югозапад). За централната южна част на България са получени деформации на екстензия в посока
14
ГКЗ 5-6 ' 2018