34
ГКЗ 5-6 ' 2017
най-вече при лоши атмосферни условия и видимост. Трябва обаче да се има предвид, че заради осигуряване на 24-часово видеонаблюдение, обектите се осветяват през тъмната част на денонощието, а нормативната уредба за безопасната им експлоатация изисква на техните върхове да бъдат монтирани сигнални лампи така, че във всеки момент да са видими поне две от тях [8]. Във всички случаи осветлението може да бъде проектирано и реализирано с подходяща светлосила и насоченост така, че да се създадат максимално добри условия за фотозаснимане.
Изложените дотук съображения за точност могат да се използват в два аспекта. Първият е при оценка на точността на измерени параметри на динамичен крен по съществуващи изображения от видеокамери. Вторият – за предварителна оценка на точността при проектиране на система за измерване на динамичен крен по предлагания начин.
5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
Предложеният метод за определяне на динамичния крен може да се реализира чрез създаване на система за непрекъснато наблюдение на динамичното поведение на високи съоръжения, най-вече комини и радио- и телевизионни кули със значителни (над 20 сm) колебания на върха под въздействието на вятъра и височина до около 200 m. Използването му за обекти с височина над 200 m – до около 300 m е също възможно, но трябва да бъде внимателно преценено и обосновано. Системата трябва да включва две мрежови професионални камери за видеонаблюдение, разположени на места, подходящи за денонощно заснимане на върха на обекта, дигитален анемометър, монтиран в близост до съоръжението, с възможност за трансфер на данни за скоростта и посоката на вятъра към персонален компютър в реално време. За осигуряване на видеозаснимането през нощта е необходимо да се осигури подходящо осветление, което се изисква и от нормативната уредба за безопасна експлоатация на такъв вид „съоръжения”.
ЛИТЕРАТУРА
1. БДС EN 1991-1-4:2005/N, Еврокод 1 - Въздействия върху
строителните конструкции, Част 1-4: Основни
въздействия, натоварване от вятър, Национално
приложение (NA), Български институт за
стандартизация, С. 2011
2. Димитров, Д. Инженерна геодезия, С. Техника, 1997
3. Инструкция за изследване на деформации на сгради и
съоръжения чрез геодезически методи, КАБ-ГУГКК,
С., 1980
4. Милев Г., Ив. Милев, Основи, системи и технологии в
инженерната геодезия, С. СГЗБ в България, 2017.
498
5. НАРЕДБА №3 от 21 юли 2004 г. за основните положения
за проектиране на конструкциите на строежите и за
въздействията върху тях, обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.,
МРРБ
6. НАРЕДБА №РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за
проектиране на строителните конструкции на
строежите чрез прилагане на европейската система
за проектиране на строителни конструкции, МРРБ,
обн., ДВ, бр. 2 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2013г.
7. Павлов Ив., Изследвания върху напрегнатото и
деформирано състояние на високи стоманобетонни
комини, Автореферат на дисертация за присъждане
на образователна и научна степен „доктор”, ВСУ
„Черноризец Храбър”, В., 2011 г.
8. ПБ 03-445-02 Правила безопасности при эксплуатации
дымовых и вентиляционных промышленных труб,
Минюст РФ, 2002
9. СНиП 2.09.03 - 85 Сооружения промышленных
предприятий, т. 19. Дымовые трубы.
Государственный комитет СССР по делам
строительства, 1985.
Рецензент: чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев
Адреси на авторите:
Доц. д-р инж. Тодор Костадинов, УАСГ, гр. София, бул. „Христо Смирненски” №1, e-mail: [email protected]
Гл. ас. д-р инж. Румяна Анева, УАСГ, гр. София, бул. „Христо Смирненски” №1, e-mail: [email protected]