20
Най-често използваните и с най–висока разделителна способност в минното дело са спътниците ASTER - Terra, ЕТМ+ Landsat-7, TIRS - Landsat-8, характеристиките на които са дадени в таблица 1.
ГКЗ 5-6 ' 2017
* след аварията на спътника през май 2003 г., снимките постъпват в режим на изключен коректор на линията на сканиране
Съвременните спътникови системи получават топлинни снимки съвместно с данни от други части на спектъра, което позволява използването им комбинирано с различни типове данни.
2.5. Методи за обработка на изображения
Методите за дистанционни изследвания се използват и за геоложки приложения, тъй като могат да идентифицират и класифицират зони с хидротермално изменение и литоложки единици в регионален мащаб. Някои от методите за картографиране се базират на дефиниране на вегетационен индекс и индекси на минерали, използвайки инфрачервените канали на АSTER и литоложки индекси (карбонат, кварц, калцит, каолин и други) за топлинния диапазон на същия спътник, отчитайки спектралните абсорбционни характеристики на растителността и различни минерали и скали. Тези индекси предоставят точна информация и показват задоволително разпределението на подбрани минерали и скали. Получените резултати от картата показват отлична пространствена съгласуваност и добра корелация с публикувана геоложка карта на изследваните области [11]. Подобни изследване са реализирани и през 2005 [10] и 2010 годинa [2].
В друго изследване се използват отношенията на нивата на спектралните канали и комбинации от тях и метода за картографиране, базиран на големината на спектралния ъгъл (spectral angle mapping - SAM). Целта е да се картографират хидротермалните изменения на минерали в медно порфирно находище „Infiernillo” в Аржентина, използвайки данни от спътника ASTER. Методът „SAM” се базира на изчисляване ъгъла в спектралното пространство между пикселите и набора (множеството) от референтни спектри (на крайния брой компоненти) за класификация на изображението въз основа на спектрално подобие. За всеки пиксел се изчислява ъгъла между вектора, дефиниран от стойностите на пиксела и вектора на всеки от крайните членове. Колкото по-малък е даден спектрален ъгъл, толкова по-сходен е пикселът с дадения краен член, представящ определен клас [3].
Qui и съавтори използват полезни инструменти за геоложко картографиране като например метод, базиран на големината на спектралния ъгъл „SAM”, на съответствието на спектрални характеристики „spectral feature fitting–SFF” и линейното спектрално разделяне „linear spectral unmixing-LSU” [14]. Методът за картографиране „SFF”, използващ съответствието на спектрални характеристики, сравнява съответствието на спектъра на изображението с референтните спектри, използвайки метода на най-малките квадрати. Тази методология се базира на абсорбционните характеристики, като референтните спектри се мащабират, за да съответстват на спектрите на изображението, след като континуумът бъде премахнат и от двата набора данни. При линейното спектрално разделяне, отражението при всеки пиксел от изображението се приема за линейна комбинация от отражението на всеки материал (или краен елемент), присъстващ в пиксела. Предизвикателство при този метод е да се определи наборът от крайни компоненти така, че да съответстват на реалните физически компоненти на повърхността. Крайните компоненти могат да се определят директно от изображението или като се използва емпиричен подход.
Прилагат се и други традиционни процедури за геоложко картографиране, като например „principal component analysis - PCA“, стандартна процедура, която концентрира значимата информация в рамките на по-голям брой канали, алгоритми,базирани на логически оператори, невронни мрежи, различни видове филтрации и други.
Термовизионната камера може да генерира радиометрични изображения, наричани също термография, в инфрачервения диапазон от електромагнитния спектър, които могат да бъдат трансформирани при специални условия в термични карти. Термичните карти предоставят данни за сравнителен анализ на топлинните разлики между открити обекти и тяхната среда. Тези карти успешно се използват при различни инженерни и маркшайдерски задачи, като например вътрешна и външна термографска проверка за наличие на дефекти при твърди материали и строителни конструкции, което позволява предотвратяване на предпоставките за възникване на редица аварийни и /или бедствени ситуации.
Таблица 1