видиш дебютната книга по книжарниците е „много готино” и много скоро (2015 г.) издава и втора книга – нейният първи роман „Перлите на Ади Ландау”.
Това е историята на чифт перлени обици, разказана от няколко поколения. История, която започва от еврейското гето във Виена, преминава през разкошните дворци на ул. „Рингщрасе”, през малко планинско селце в Алпите, през раздираната от кошмара на войната Европа, концентрационния лагер „Кайлъка“ и провинциалния град Фердинанд. История на жени и мъже, еврейски търговци и австрийски благородници, войници на Германския райх и български партизани, на едно виенско момче и едно софийско момиче. Началото е в далечното минало, а краят - в близкото бъдеще. Това е разказ за безпощадния вихър на времето, който неусетно превръща попадналите в него в герои или жертви, а нерядко и в двете едновременно. Размисъл за избора и свободата. Това е пътят на хора, които се надяват и се страхуват, които бягат и се събират – и всичко е толкова случайно, а всъщност никога не е.
В рамките на фестивала „София диша” през 2016 г. Соня представи на открито своите две книги. И двете книги са написани на много хубав език, с изключително чувство за хумор и самоирония. Ето и някои интересни схващания, изразени в едно интервю с нея:
Как решихте да изберете геодезията и каква искахте да станете, когато бяхте дете?
- Думата „геодезия“ ми беше непозната до момента, в който не се записах в тази специалност (аз съм от категорията „неуспял кандидат-архитект“). Чак впоследствие разбрах, че моят прадядо е бил землемер. Като дете исках да стана първо принцеса, а после индианец. В хода на осъществяване на второто изработвах и фалшиви карти на съкровища...
Трудно ли е за една жена да се занимава с тази твърде мъжка професия?
- Не, не е трудно, напротив – много е приятно. А и не споделям мнението, че професиите се делят на „мъжки“ и „женски“. Изборът на професия би трябвало да е изцяло изчистен от такива предразсъдъци. Факт е, че повечето ръководни позиции в нашия бранш (и не само в него) са заети от мъже, но и тук смятам, че израстването в йерархията би следвало да е резултат единствено на желание и лични качества. Същото важи и за академичната кариера. С риск да ядосам някого, смятам, че дискриминация на жените ще съществува, докато самите жени не спрат да вярват, че тя съществува.
Каква е вашата оценка за науката в България? Одобрявате ли промените в Закона за научните степени?
- Това е много дълга тема. Никак не е добра оценката ми за науката в България (разбира се, преките ми наблюдения са свързани само с нашата специалност). И изобщо не смятам, че проблемите се дължат на липса на пари – възможности за финансиране на проекти има достатъчно.
Проблемите се дължат на липса на желание, на закостенялост и на известен „провинциализъм“. Време е да разберем, че науката е: първо - крайно увлекателно занимание; второ - потенциално доходоносна; трето - изключително важна за цялостното развитие на всяка държава.
Колкото до законовите промени – според мен те са много закъснели, в сегашния си вид не са достатъчно добри и едва ли ще решат основните проблеми във висшето образование и науката. Но пък изключително силно се радвам, че изобщо някой се сети да изрови този закон изпод покрилите го паяжини.
Вие работите и като преподавател – смятате ли, че образованието у нас е достатъчно добро? Какво бихте променили лично вие?
- Опитът ми като преподавател все още не е много богат. И все пак веднага бих променила две основни неща. Първо: на студентите трябва да им е интересно. Нашата специалност е интересна и забавна, а за жалост малко преподаватели в университета се сещат да ни информират и за това. И второ: от студентите не трябва да се изисква да знаят всичко – те реагират с преписване и това е напълно разбираемо. От студентите трябва да се изисква да знаят същественото. И най-важното: да мислят!
Основното предизвикателство пред геодезистите според вас е…
- Неприятният факт, че Земята е кръгла, неравна, и на всичко отгоре се върти.
Можем ли да говорим за криза в образованието?
- За съжаление, икономическата криза влияе на всички сектори. А кризата в образованието е друга, нея си я има отдавна и е крайно време да се преборим с нея, преди всички да сме започнали да говорим, работим и се държим като господата, които гледаме по новините. Но човек не бива да се отчайва – понякога и в най-безнадеждната ситуация се крие шанс.
Искрено желаем на д-р инж. Соня Тодорова много здраве, професионални и лични успехи и още много художествени произведения. И разбира се, семейно щастие!
Кремена Димитрова и Соня Тодорова като София и Виена (14 август 2016)
Проф. д.т.н. инж. Георги Вълев
ГКЗ 5-6 ' 2016
50