- НКПР да заложи цел за опазване на онези земеделски територии, които с високата си продуктивност (висококатегорийни) са от национално значение и следва да се ползват с особена форма на защита (от промяна на основно предназначение, от загуба на плодородие и др.) (чл. 7б, ал. 4, нова т. 9);
- РСПР от ниво 2 и 3 да изискват при функционалното зониране на пространството да се дефинират зоните с висококатегорийни земеделски земи с национално и регионално значение. За тях следва да се заложат и специфични режими за използване и опазване от урбанизационните процеси. (Чл. 7в, ал. 4, т. 7; чл. 7г, ал. 4, т. 6);
2. В ЗОЗЗ могат да бъдат направени някои подобрения, въпреки че отчетените несъвършенства в нормите на процедурата за промяна на основното предназначение на земеделски земи са предимно в правното поле на ЗУТ:
- В чл. 17а да се конкретизират детайлно случаите, в които може да се допуска промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, вместо да се обобщават всички възможни случаи за това.
- Да не е допустима процедура по промяна на основно предназначение на земеделски имоти без действащ ОУП, който да е изследвал, оценил и определил тази устройствена възможност.
- Да не се променя предназначението на земеделски имоти без ОУП, който да е дефинирал крайградска територия и специфични нормативни правила и норми за планиране на земеделската земя в нея.
3. В Закона за устройство на територията и подзаконовите му нормативни актове могат да бъдат внесени следните изменения:
- Общите устройствени планове да предлагат режими и устройствени зони за земеделските територии, които да отразяват бъдещото им развитие. На първо място да се заложат нормативни правила (критерии), които отчитат възможностите за дефиниране поне на три групи устройствени зони на земеделските територии в ОУП, в зависимост от тяхното местоположение и спецификата за планиране, което то изисква: в рамките на урбанизираните територии, в крайградските територии, в чисто земеделските територии;
- Да дефинира основните функции на земеделските земи, в зависимост от особеностите на средата, в която попадат, както и позволените и забранените дейности в тях. Да задават изисквания за рационалните нормативи за техните площи, за дейности по използване, опазване,застрояване, в т.ч. рекултивиране и благоустрояване;
- Устройствените зони и техните режими в ОУП да са основа и задължителна отправна точка за бъдещото устройствено планиране на съответните територии на по-ниското йерархично ниво на планиране – ПУП,СУПЗТ;
- Да регламентира изисквания за задължително планиране на населеното място заедно с неговата крайградска територия на ниво ОУП. На базата на научно обосновани критерии, крайградската територия да се дефинира като обхват и като особена територия за специфично изследване или планиране. Нейните граници следва да бъдат задължителен елемент в общите устройствени планове;
- Да преразгледа препоръчителния характер на важни законови текстове. Например нормата на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ, която дава възможност в решението на ОУП да не се отразяват одобрени ПУП с цел защита на обществения интерес по опазване на околната среда, в т.ч. и на земеделските територии, да бъде по-категорична и конкретна;
- Да ограничи изключенията, в които без действащ ОУП може да се разработва ПУП за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии (чл. 109).
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Липсата на единен закон (например Закон за земеделските земи) и ясни нормативни правила за планиране на земеделски територии е една от първопричините за неефективно земеползване, за урбанизацията, а оттам и за загуба на обработваема земеделска земя. В т.ч. липсата на правила и нормативи, които да уреждат материята на устройство на земеделските земи в крайградските територии - най-уязвимите от гледна точка на урбанизационните процеси зони, допълнително влошават този процес. Необходима е единна национална политика при устройственото планиране на всички видове територии, в т.ч. и на земеделските - на всички нива на планиране, за да бъдат създадени най-подходящите условия за тяхното съвместно функциониране и опазване. Това изисква преобразувания в нормативната уредба и прилаганите планови инструменти, както и търсене на решения в рамките на повече научни области. Необходим е обновен и адекватен комплексен инструментариум, чрез който дадена територия да бъде планирана за целите, за които тя и нейните ресурси са най-подходящи. Специализираният устройствен план за земеделски територии (Земеустройствен план), като важно средство за провеждане на адекватна политика в сферата на земеделието, следва да намери своето място в нормативната уредба - и като регламенти, и като задължителен елемент от системата на плановите инструменти.
ЛИТЕРАТУРА
1. Еврев П., В. Христосков, Г. Шопов, Л. Славков, Б. Моллов,
Ст. Мотев, Й. Маринова, Р.Топалов, А. Асенов. 1996,
Развитие на населените места в Р. България,
Национален доклад за конференцията „Хабитат II”,
София.
2. МЗХ, Аграрни доклади 2007 - 2014 г.
3. Мотева М., А. Стоева, М. Мондешка, А. Делиева, Н.
Ярловска и др. Проект БН 170/14 - „Актуални проблеми
и предизвикателства пред земеустройството в
България”, УАСГ, 2014 -2015 г.
4. Национална концепция за пространствено развитие за
периода 2013-2025 г., приета с Протокол № 47 на
заседание на Министерски съвет от 19.12.2012 г.
5. Национална стратегия за регионално развитие за
периода 2012-2022 г., приетa с Решение № 696 на
Министерския съвет от 24.08.2012 г.
6. Закон за опазване на земеделските земи, обн., ДВ, бр.
35 от 1996 г.
7. Закон за регионалното развитие, обн. ДВ, бр. 50 от
2008 г.
8. Закон за собствеността и ползването на земеделски
земи, обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.
9. Закон за устройство на територията, обн., ДВ, бр. 1 от
2001 г.
Рецензент: доц. д-р инж.Анни Делиева
Адрес на автора:
Ас. инж. Надежда Ярловска
Университет по архитектура строителство и геодезия,
42
ГКЗ 5-6 ' 2016