Фиг. 2. Свързан граф, [1]
Уличната мрежа от сегменти се представя като ориентиран граф G(*) с възли (u,v) в началото и края на всеки сегмент и дъга s(u,v) съвпадаща със сегмент. Графът е ориентиран – всяка дъга s(u,v) има посока oт u към v. Обратната посока може да се зададе с s’(v,u). За всяка дъга s(u,v) се въвежда тежест p(u,v). Минимален път от i до к в графа G(*), ако съществува, е подреден списък от възли V{i, j,…, k}, за които:
• Всеки възел в графа се отбелязва с 1, ако е перманентен и 0, ако е временен. Първоначално всички вертекси са временни T {I,j,…} и имат етикети e = ∞. След обхождане на всички възли се определят по координати и направление перманентните възли, които в процеса на търсене на следващия граф ще бъдат фиксирани.
Фиг. 3. Определяне на перманентни възли, [1]
За решаване на задачата, изхождайки от формула (1),
поетапно са определени координатите на възлите до
достигане на крайната точка, като по този начин е намерен минималният път:
• L(G)=(0+8+5+2)
Фиг. 4. Намиране на минимален път, [1]
Аналогична методология се използва за определяне на най-кратък път между обектите, предмет на настоящата разработка. Независимо от сложността на геометрията този метод е приложим без значение от атрибутните данни, привързани към конкретна геометрия [3].
3. АНАЛИЗ, ОПИСАНИЕ И СТРУКТУРИРАНЕ НА
НАЛИЧНИТЕ ИЗХОДНИ ПРОСТРАНСТВЕНИ
ДАННИ
През последните години информационните технологии все повече се използват във всички сфери на икономическия и социалния живот. Това е и причината ГИС технологиите все повече и повече да се прилагат в случаите, когато е необходима визуализация и/или интерпретация на пространствена информация.
Статията е ориентирана към прилагане на съвременни и иновативни ГИС технологии, с помощта на които може да се улесни туристическият поток на даден район или населено място. В конкретния случай е създаден електронен регистър с информация за хотели и заведения за хранене. Изградена е необходимата геобаза данни за обектите в част от район „Сердика” на гр. София, където са съсредоточени множество хотели и заведения за хранене, след което е направена интерактивна визуализация на пространствена и атрибутна информация за обектите в уеб-базирана среда.
3.1. Анализ и описание на данните
Използваните изходни данни за реализация на приложението са следните:
• Улици - линеен тип;
• Квартали - полигонов тип;
• Заведения за хранене и хотели - точков тип.
Данните за заведенията за хранене и хотелите са актуални към 2016 година. Форматът на файловете, съдържащи данните за улиците и кварталите, е *.а – файл за Mkad, а файловете, съдържащи данните за заведенията за хранене и хотелите са *.kml. Данните за улиците и кварталите са в Софийската координатна система. За целта са трансформирани в геодезически географски координати в референтна координатна система (EPSG1: 4326 - WGS_1984), проекционна система UTM, зона 34N. След трансформирането им са съхранени като файлове в *.shp формат. Проекцията UTM е въведена като дефиниция във всички ГИС продукти и може да се ползва безпроблемно. Ползваната координатна система е базирана на елипсоида WGS84. Трансформираните обекти са въведени и визуализирани в средата на ArcMAP. Поради факта, че данните са от различни източници е необходимо да се направят корекции. Създадена е работна файлова геобаза данни в средата на ArcCatalog, в която са извършени необходимите редакции на данните.
3.2. Структуриране на наличните данни
Обектите са класифицирани в 2 категории:
• Заведения за хранене;
• Хотели.
Добавени са идентификатори за категориите спрямо характеристиките на обектите:
• Заведения за хранене – Бърза закуска, Кафене, Ресторант – с българска кухня, италианска, испанска, китайска, източно-европейска;
• Хотели – 1 звезда, 2 звезди, 3 звезди, 4 звезди, 5 звезди.
Границите на район „Сердика” се използват само за „изрязването“ на улиците и не участват повече.
Структурираните и съвместени данни са показани на фиг. 5 и фиг. 6.
32
1 EPSG – European Petroleum Survey Group
ГКЗ 5-6 ' 2016