ФОТОГРАМЕТРИЯ, ЛАЗЕРНО СКАНИРАНЕ
И ДИСТАНЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
РЕГИСТРИРАНЕ НА ДЕФОРМАЦИИ НА ЗЕМНАТА КОРА В РАЙОНА НА ПРОВАДИЯ ПО INSAR МЕТОД
Гл. ас. д-р инж. Мила Атанасова, НИГГГ, гл. ас. инж. Христо Николов, ИКИТ– БАН
SUMMARY
The results obtained after processing of several SAR images focused on detecting deformations of the Earth's crust are presented in this article. The problem, which we solved is to be elaborated and verified an accurate and reliable method for registration of vertical and horizontal movements of the Earth's surface by means of regular monitoring at short intervals (about every three months) using satellite and complementary data acquired by surveying, seismic and geophysical observations. The specific task to be solved was to apply the proposed method for determination of the extent of anthropogenic impact in the area of Mirovo salt deposit. The method applied based on DInSAR fulfilled the requirements which are confirmed by the results from three sets of SAR data collected in the last ten months. Additional motivation for conducting this study is the fact that in the area investigated the deformation processes are subject of research for more than 20 years and it is possible to make a proper comparison of the results with data from large period of time.
РЕЗЮМЕ
В настоящата статия са представени резултати, получени при обработката на SAR изображения, която бе насочена към откриване на деформации на земната кора. Цел на изследването бе да се предложи точен и надежден метод за регистриране на вертикални и хоризонтални движения на земната кора, позволяващ регулярен мониторинг през кратки интервали от време (около 3 месецa) и допълващ информацията, получавана от геодезически, сеизмични и друг тип наблюдения. Конкретната задача бе, прилагайки предложеният метод, да се установи степента на антропогенно въздействие в района на Мировското каменосолно находище. Приложеният метод, използващ DInSAR, показа търсените качества, които бяха потвърдени от резултатите след неговото прилагане върху три набора SAR данни, получени в рамките на последната година. Допълнителна мотивация за провеждане на изследването бе и фактът, че в този район деформационните процеси са предмет на изследване през последните 20 години и бе възможно да се направи сравнение с данни от продължителен период.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
През последните десетилетия InSAR методът, който е развитие на обработката на данни, получени от активни радарни дистанционни изследвания (ДИ), показва надеждни резултати за откриване на малки премествания на земната кора със стойности от няколко сантиметра. InSAR интерферограмите, получавани от сателитни SAR изображения, представляват изображение, получено при съвместна обработка на две изображения за един и същ район от повърхността на Земята от две различни дати. Резултантното изображение съдържа информация относно хоризонтални и вертикални движения на земната повърхност. На базата на такъв тип изображения в комбинация с допълнителни данни от геодезически и сеизмични проучвания е възможно да бъде направена и оценка относно бъдещи движения.
В настоящата статия избраният район на изследване, а именно солно находище Мирово, е разположен в СИ България, където се пресичат няколко разлома – Мизийски, Северноподбалкански и др. Относно тектоничните процеси в този район може да каже, че „Мизийската платформа би трябвало да се възприема като по-малко динамична структура, явяваща се „буферна зона” при реализацията на тектонските напрежения от конфликтните движения на няколко тектонски плочи” 1 и попада в Кулската тектонична зона. От сеизмична гледна точка той се характеризира с регистрирани голям брой, но слаби земетресения. След като започва промишлената експлоатация на солното находище в началото на 50-те години на 20-ти век, техният брой с магнитуд по-голям от 4М се увеличава. Тъй като действащият концесионен договор предвижда експлоатация до 2030 г., това е причината там да бъдат изградени локални сеизмична (1993 г.) и геодезическа мрежи (1990 г.) (вж. Фиг. 1 и Фиг. 2).
20
Фиг. 1. Епицентри на регистрираните земетресения в района на находище Мирово [3]
Фиг. 2. Мрежа за проследяване на геодинамични движения – Провадия [7]
1 http://www.geology.bas.bg/lecture/seismo/seismotectonics-4th%20lecture.pdf
ГКЗ 5-6 ' 2016