15
По онова време чисто финансови причини не позволяват закупуването на собствени ГНСС приемници - планирани са модели на фирмата Canadian Marconi, - а се използват доплеровите приемници Magnavox MX 1502 Satellite Surveyor (фиг. 2: а, б), собственост на AGOCO, работещи единствено със системата сателити „Transit“. В скоба можем да допълним, че MX1502 са популярни по цял свят доплерови приемници: у нас 2 такива – първите в страната ГНСС приемници! – са приети на въоръжение (т.е. закупени) от Военно-географската служба (ВГС) към Българската армия в края на 70-те. Понастоящем те се намират в Геодезическата обсерватория на ВГС в местността Овнарника над витошкото с. Кокаляне
Всеки от тези приемници разполага със софтуер, разработен от „Magnavox” и инсталиран фабрично на прибора. Той позволява автономен режим за автоматично включване и изключване на приемник с цел проследяване на пасаж на спътник, последващо изчисление на координатите в система WGS-72 и запис на приетите спътникови данни върху лентови касети. При всяко следващо преминаване на спътник, софтуерът комбинира новите данни с предходно получените и преизчислява координатите на позиционирания уред по алгоритми, разработени с участието на легендарни ГНСС специалисти като Ron Hatch. Стандартните процедури предвиждат запис и обработка на данните в автономен режим на работа на приборите до 72 часа, или другояче казано - 28-30 пасажа. При обработката на всички данни софтуерът изчислява крайните координати след оценка по МНМК, в две или три итерации с игнориране на некоректно приети спътникови данни.
По този начин през 80-те години, в рамките на около седмица една полева група покрива една стандартна площ с 5-9 броя DSP (доплерови сателитни точки) като основа, достатъчна за последващи ъглово-дължинни полигонометрични измервания. Стандартните полеви наблюдения се извършват едновременно с два или три приемника, единият от които - т.н. „mоther station” - е снабден със софтуер за транслокационен метод на обработка. Разполагането на един или два допълнителни приемника на разстояние до 120-150 km един от друг и едновременно наблюдение в един и същ времеви прозорец при последваща обработка на всички данни на „mоther station” позволи постигането на точност на местоопределянията до 1 m за местоположение и около 2.5-3.0 m за височина, което за нуждите на сеизмичните проучвания в пустинни области, лишени от всякаква геодезична основа, бе повече от задоволително. Следва да се отбележи, че съществуваше възможност суровите данни от наблюденията да се предоставят на фирмата „Magnavox” и срещу допълнително заплащане да се преобработят с прилагането на прецизни ефемериди, което се считаше за излишно поради високата цена за иначе не особено високо подобряване на точността: 0.6 m за местоположение и около 1.5-2.0 m за височина.
Фиг. 4. Преден панел на доплеров приемник Magnavox MX 1502 Satellite Surveyor [6]
Фиг. 5. Доплерови измервания с Magnavox MX 1502 [7] Satellite Surveyor [6]
Фиг. 6. 2D сеизмика: местоположенията на сеизмоприемниците и точките на възбуждане на повърхността се разполагат по един и същ линеен профил, трасиран чрез геодезически методи (по [8])
Фиг. 7. Инж. Петър Илчев сред археологически находки, чието местоположение в нефтопроучвателните концесии обикновено се картографира с участието на геодезически екипи, 2006 г.
ГКЗ 5-6 ' 2016