креативността на младите хора.
Считам, че ГИС са не просто един производствен навик, а се явяват ценен, полезен и универсален инструмент в ръцете на изследователя и преподавателя и могат да подпомагат активното и креативно обучение. Тъй като пространственият анализ на информацията се използва в повече от 100 дисциплини, обхващащи по-голямата част от съвременните научни и приложни направления (като геодезията, кадастъра, ФДМ и картографията са на челните места сред тях), то изучаването на ГИС и използването им като педагогическо средство е необходимост за учебния процес. ГИС подпомагат студентите и докторантите при изучаването на геопространствената информация, при формулирането на въпроси и намирането на отговори чрез анализиране на картите и другите данни на основата на подходящо подбрани критерии, при изготвянето на реферати, курсови работи и проекти. ГИС са особено ефективни като педагогическо средство и са незаменими при изучаването на геодезията, кадастъра, ФДМ и картографията, които са „техни родители“. Но ГИС са полезни и при изучаването и на редица други дисциплини и най-вече на тези, в които изучаваните обекти, явления и процеси са пространствено обвързани (като например, географията, геологията, икономиката, метрологията, екологията, лесоустройството, селското стопанство, изучаването и опазването на КИН, транспорта, всички сфери на строителството, архитектурата, градоустройст-вото, урбанизма и т. н.).
Високите изискванията към възможностите и качествата на съвременните ГИС и към висшето техническо образование в условията на невиждан досега в човешката история технологичен прогрес и глобални комуникации, могат да бъдат изпълнени единствено, ако висшето техническо образование осигурява подготовката на креативни специалисти с необходимите качества и компетенции. Несъмнено най-значимият и ценен компонент на всички ГИС е човешкият (добре подготвените специалисти; фиг.5).
Фиг. 5. Човешкият компонент на ГИС
Днешните студенти в техническите ВУЗ са не само настоящи и бъдещи потребители на ГИС, нещо повече – именно те са хората, от които се очаква в бъдеще да създават нови ГИС и да доразвиват и подобряват ГИС-технологиите и т.н. За тяхната успешна подготовка е необходимо съвременното висше техническо образование да се базира на подходящи образователни подходи и средства (каквито са и ГИС). Несъмнено ГИС- технологиите все по-масово и уверено ще навлизат в сферата на висшето техническо образование и ще откриват нови хоризонти пред него.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение искам да изтъкна, че ГИС-подходът в образованието далеч не се свежда единствено до създаването или пък до закупуването и използването на конкретни образователни ГИС. Той по-скоро е начин на организация на учебния процес и творчески подход при преподаването, който способства формирането на нов ГИС- начин на мислене и на ГИС-култура у подрастващите. Тези нови компетенции, придобити от студентите, ще имат благоприятно влияние както върху качеството на учебния процес, така и върху бъдещата професионална и житейска реализация на младите инженери. Та нали технологиите не са самоцел, а средство, път и начин за усъвършенстване и подобряване на живота на отделния човек и на обществото като цяло.
ЛИТЕРАТУРА
1. Здравчева, Н., Дидактическата проблемност в
обучението по фотограметрия и дистанционни методи,
Геодезия, картография, земеустройство, 2015, 5-6,
36-39.
2. Лисабонска стратегия, 2000 г.
3. http:computerworld.bg/49421_prez_pogleda_na_ekspertite
_gis_sistemite_i_optimi zaciyata_na_biznesa
4. http://dctedtech1sy2016tiglao.blogspot.bg/
Рецензент: проф. д.т.н. инж. Станислав Василев
Адрес на автора:
Доц. д-р инж. Нели Здравчева
София, бул. „Христо Смирненски“ № 1, УАСГ,
Геодезически факултет
E-mail: [email protected]
ГКЗ 5-6 ' 2016
30